Магическият кръг
- Автор: Невил Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магическият кръг». Краткое содержание книги:
— Пилат е отстранен, но десет месеца са го държали под стража в Антиохия в очакване на кораб, който ще го върне в Рим. Пристигна в града същата седмица, когато дядо почина, и затова наредих да не го пускат, докато не го разпитат. Ще се окаже излишно, защото успях да събера две и две и да се сетя сам за някои неща. Както знаеш, първото нещо, което направих след короноването ми след погребението, беше да освободя Ирод Агрипа от затвора и да го назнача за тетрарх на Лизания, както и да му дам титлата владетел и на териториите в Сирия, управлявани от покойния му чичо Филип. Съобщиха ми, че когато стигнал там, организирал благодарствено богослужение в моя чест.
Клавдий вече си мислеше, че от виното доста му се проясни главата и вероятно племенникът му не е чак толкова луд, колкото всички мислеха. In vino veritas, рече си той и отпи следваща щедра глътка.
— Не бива да се забравя — продължаваше Калигула, — че цели шест години живях на Капри с дядо си и не цялото това време бе отдадено на разврат. Преди пет години се случи нещо интересно. Може би и ти ще си спомниш, че Тиберий имаше един познат египтянин кормчия, когото доведоха тук, в Рим, но който се появи и на Капри.
— Да не говориш за онзи египтянин, който се яви пред Сената и твърдеше, че е чул, плавайки край Гърция някъде около пролетното равноденствие, че великият бог Пан е мъртъв — вече много заинтересуван попита Клавдий и отново надигна чашата си.
— Същият — потвърди Калигула. — Дядо държеше срещата им в тайна и не говореше за нея, но знам много добре, че той се промени значително, след като чу казаното от египтянина. Разговарях с мъжа на сестра ми Друзила и…
— Богинята имаш предвид, нали? — намеси се Клавдий, изхълцвайки, но Калигула се направи, че не го чува.
— Преди пет години — продължаваше той, — когато зет ми Луций Касий Лонгин беше консул в Рим, неговият брат, офицер на име Гай Касий Лонгин, беше с Трети легион в Сирия. През същата седмица на пролетното равноденствие бил дежурен по заповед на Понтий Пилат по време на публична екзекуция в Иерусалим. Тогава се случило нещо, което според него било необикновено.
— Да не искаш да кажеш, че слуховете по повод смъртта на Пан може да имат нещо общо с онези ценни предмети, които Пилат издирвал? — Мислите на Клавдий вече бяха малко объркани от изпитото вино. — И заради нещо, което си чул за тях от зет си, си освободил Ирод Агрипа от затвора и си го назначил почти за цар, за да може той да ти помогне да решиш загадката, свързана с тях.
— Точно така — възкликна Калигула, грабна златната светкавица и я запрати с все сила нагоре, сякаш искаше да я забие в тавана. — Чичо Клавдий, може и да си пияница, както мнозина мислят, но никак не си глупав — ти си направо гений!
Улови Калвдий за ръка, завлече го до трона и двамата седнаха на стъпалата.
— Както ти казах, преди пет години, в петъка преди равноденствието, Пилат заповядал един размирен еврейски равин да бъде разпънат на кръст заедно с няколко престъпници, като знаел, че телата ще бъдат свалени преди залез слънце, тъй като на следващия ден започвал сабат. За да се ускори смъртта, обикновено чупят краката и човекът умира от задушаване.
Може да е от виното, помисли си Клавдий, но светлината в стаята сякаш намаля и очите на племенника му засвяткаха по особен начин, докато разказваше необикновената история. Чичото отново отпи.
— Гай Касий Лонгин присъствал за първи път на разпъване — продължаваше Калигула, — ето защо, когато дошло време да свалят телата, той ги обиколил с коня си и пробол единия от разпънатите с копие, връчено му вероятно от някой от войниците, защото му направило впечатление, че това не е неговото. Било старо, назъбено тук-там от очевидно дълга употреба, но и от някакъв друг метал. Спомняше си също, че дръжката била привързана за острата част с връв, която му заприличала на сухи лисичи черва. Почти не обърнал внимание на цялата работа, докато преди да замине за Антиохия, Пилат не го попитал къде е копието, което е носел в онзи ден. Споменал, че било някакво официално оръжие и искал да го прибере. Съмнявам се да е имало нещо вярно в това. Едва тогава Гай си дал сметка, че копието е изчезнало.
— Предполагаш, че това е бил един от предметите ли? — попита Клавдий. Очите бяха започнали да го болят, вероятно от изпитото вино или от внезапно спусналия се мрак. — Както го описваш, не ми се вижда много ценно или загадъчно, но интересно откъде се е появило?
— По-интересно е как може да е изчезнало така безследно? А и за неговата стойност можем да съдим по това, че Пилат е искал да го открие няколко години преди клането при свещената планина, което означава и че е вярвал, че някой от предметите вече е излязъл на повърхността. А откъде идват и какво е предназначението им, дядо ми се опитваше да разбере точно когато умря в Мисено на път за Капри. Имах всички основания да вярвам, че почти беше стигнал до отговора.