Полетът на Нощните ястреби

— Изпий това, ще помогне за болката.

Калеб помогна на Тал да се надигне.

— Какво е това? Друга магическа отвара?

— Бренди. Ако искаш, мога да ти дам и нещо, което да те повали в безсъзнание.

Очите на Тал се напълниха със сълзи, докато исаланецът приключваше с превръзката.

— Чакай — каза Накор. — Бренди ли?

— Да.

Накор кимна на Пъг, той сложи ръка на челото на Тал и раненият изпадна в безсъзнание.

— Брендито няма да му помогне — каза исаланецът. — По-добре да поспи. Ще го боли още няколко дни, но сърбежът после е по-нетърпим. Дайте му нещо за това. Да го оставим да спи засега. Имаме друга работа.

— Да се връщаме в Кеш — каза Пъг.

— Вие вървете. Аз ще се появя след малко, с Бек.

Миранда кимна на Пъг и Калеб да се приближат и ги пренесе без усилия в една вила на няколко мили от града.

— Трябва да се върна в града веднага — каза Калеб. — Трите момчета са в една тайна квартира.

— Три ли? — попита майка му. — Колекция ли си правиш?

— Дълга история. Освен това трябва да се свържа с Паско и Амафи.

— Почакай — каза Пъг. — Трябва да обсъдим някои неща.

И ги заведе в една пълна със столове зала.

Вътре седяха Магнус, Чезарул и двама от най-доверените му мъже, които изпълняваха ролята на куриери, ако се наложи. Конете им бяха непрекъснато оседлани. Двама ученици от Острова на чародея и десетина от хората на Чезарул патрулираха отвън и се грижеха да няма изненади.

— Притеснява ме фактът, че първата атака на Калеб е била очаквана и Нощните ястреби сякаш са напуснали града. Или сред нас има шпионин, или сме под много фино наблюдение. Бих изключил втория вариант, защото с Миранда сме приложили цялото си умение, за да не допуснем такова нещо. Това означава, че има шпионин.

— Кой знаеше за тази атака? — каза Калеб. — Чезарул, аз, няколко от най-доверените му хора и тези тук.

— И Каспар — обади се Пъг.

Калеб изненадано си пое дъх.

— Той беше в двореца и не знаеше точното време и място. Те бяха напълно готови и ни очакваха, татко. А освен това Каспар не знаеше и за днешната атака. Не можахме да се свържем с него навреме, защото щяхме да изложим Паско и Амафи на сериозен риск.

— Значи, ако имаме шпионин, той е сред хората в тази стая.

— Тези мъже са ми като синове — каза Чезарул. — Гарантирам лоялността им с живота си.

Пъг кимна.

— Не се съмнявам — погледна високия, опасно изглеждащ Донмати и неговия едър спътник Дахаб. — Никой не би могъл да се издигне толкова високо сред нас, без да премине множество проверки.

— А може нашият шпионин да не знае, че е шпионин — каза Миранда.

— Как така? — Пъг я изгледа с присвити очи.

— Калеб, откъде получихте първата информация за базата на Нощните ястреби?

— От един мъж, когото наричат Магистрата.

— Знаеше ли кои сте вие?

— Само това, че разполагаме с много злато.

— Така че е платил на други хора да събират информация?

— Накъде биеш, любима? — попита Пъг.

— Само казвам, че хората, които са наблюдавали Каспар, Талвин и Калеб, може да не са знаели кой получава информацията им.