Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
— Натам! — извика той и посочи къщурката на уредника. Джузепе беше оставил вратата отворена.
Хукнаха вкупом към убежището. Грей помогна на стария уредник, Рейчъл също се притече на помощ и го прихвана от другата страна.
Преди да са стигнали до къщурката, вратата й избухна в пламъци и отхвърли всички назад. Грей, Рейчъл и Джузепе паднаха един върху друг. Взривената врата отхвърча към средата на двора и се плъзна със стържене по камъните. По двора се посипаха отломки.
Грей се надигна на коляно и прикри Рейчъл и уредника. Кат покри Вигор по същия начин. Грей беше извадил пистолета си, но не виждаше цел, към която да го насочи. Този път нямаше закачулени фигури, изскачащи от нищото.
Околният пейзаж с лозята вече потъваше в сенки и сумрак. И тишина.
— Монк — подвикна Грей.
Партньорът му вече беше извадил пушкалото си и гледаше през устройството за нощно виждане, прикрепено към дулото.
— Нищо не различавам.
Иззвъня телефон. Всички погледнаха Вигор. Той клечеше, стиснал сателитния телефон на Грей. Телефонът иззвъня повторно.
Грей му даде знак да се обади.
Вигор се подчини и вдигна сателитния телефон до ухото си.
— Pronto. — Замълча за миг, после свали телефона от ухото си и го протегна към Грей. — За тебе е.
Преди да е заговорил, гласът отсреща го поздрави:
— Здрасти, капитан Пиърс.
— Здравей, Сейчан.
— Виждам, че си получил съобщението ми до командването на Сигма.
Незнайно как Сейчан ги беше проследила дотук и им беше организирала тази малка засада. Но той знаеше защо. — Гатанката…
— Ако се съди по това как трескаво изхвърчахте от катакомбата, мога само да заключа, че сте разрешили загадката.
Грей не каза нищо.
— Раул също не пожела да сподели информацията си — спокойно каза Сейчан. — Изглежда, Драконовият двор предпочита да държи Гилдията настрана и в отбрана. Тая няма да стане. Така че ако бъдеш така добър и споделиш с мен какво сте разбрали, ще оставя всички ви живи. Грей покри микрофона с ръка.
— Монк?
— Все още нищо, командире — прошепна той.
Сейчан беше заела снайперистка позиция с директен изглед към двора. Лозята, дърветата и потъналите в сенки височини я скриваха добре. Сигурно се бе промъкнала там, докато те бяха в катакомбите, и бе заложила взрива в къщичката, за да ги принуди да останат на открито.
И сега тя командваше парада.
— Понеже явно бързате много — продължи тя, — времето трябва да е от значение. А аз мога да чакам цяла нощ и да ви отстрелвам един по един, докато не се разприказваш. — Сякаш за да подчертае последното, един куршум изтрещя и отчупи парченца от камъка до крака му. — Така че бъди добро момче и говори.
Монк прошепна, без да обръща глава:
— Пушката й сигурно има устройство за улавяне на изгорелите газове. Никаква топлинка не долових при изстрела.
Притиснат до стената, Грей нямаше друг избор освен да преговаря.
— Какво искаш да знаеш? — попита той, за да спечели време.
— Тази нощ Драконовият двор е планирал операция. И според мен сте разбрали кое е мястото. Кажи ми и сте свободни да си вървите.
— Откъде да знам дали ще си удържиш на думата?
— О, няма откъде. Но пък нямаш и голям избор. Мислех, че това е очевидно, Грей. Мога ли да ти викам Грей? — И продължи без никаква пауза: — Докато сте ми полезни, ще ви позволя да се навъртате наоколо, но сигурно ти е ясно, че не всички сте ми нужни. Ще ти дам пример с някой от приятелите ти, ако се наложи.
Грей нямаше избор.
— Добре. Да. Разгадахме проклетата гатанка.
— Къде ще удари Драконовият двор?
— В една църква — блъфира той. — Близо до Колизеума има…
Нещо изсвири край лявото му ухо и уредникът извика стреснато. Грей се обърна и видя стареца да стиска рамото си. Кръв се стичаше между пръстите му. Джузепе седна немощно на каменната настилка. Рейчъл веднага му се притече на помощ.
— Монк, помогни им — каза Грей, като кълнеше наум. Колегата му имаше аптечка и необходимите познания.
Въпреки това се поколеба, сякаш не искаше да се раздели с пушката.
Грей му махна нетърпеливо. Сейчан нямаше да разкрие местоположението си — безсмислено беше да се надяват на такава грешка от нейна страна. Монк свали пушката си и отиде да помогне на уредника.