Ранима близост

— Комботекра каза, че Санди Фрийгард никога не е спала с Хауърт. И то защото той не е искал, а не тя. А с Наоми Дженкинс излиза в продължение на една година. Защо толкова дълго, ако целта е била само да възпламени секса между него и жена му?

— Възможно ли е двама съпрузи да страдат едновременно от имитационния синдром на Мюнхаузен17? — запита се Саймън на глас. Не хранеше големи надежди, просто излагаше теория. Понякога несполучливите теории водеха до сполучливи. — Ако е възможно, идеята може да е била Джулиет да организира мъчението, а после Робърт се появява и започва да се грижи за жените, помага им да се възстановят, да възвърнат самочувствието си. Комботекра казва, че Санди Фрийгард недоволствала от опитите на Хауърт да я пази като писано яйце. Не й давал да се претоварва психически. Не искал да спи с нея поради същата причина.

Саймън млъкна и се намръщи, забелязал грешка в разсъжденията си.

— Да, ама Наоми Дженкинс изобщо не му е казала за изнасилването и от думите й личи, че той се е отнасял с нея по коренно различен начин, съвсем не като с жертва. Двамата легнали само няколко часа след запознанството си.

— Това са глупости — прозина се Гибс. — Никога не съм чувал съпрузи да страдат от имитационен синдром на Мюнхаузен. Това си е индивидуално заболяване. Човек не би тръбил, че е болен. Как са разбрали, че и двамата имат такъв синдром?

— Сигурно си прав — съгласи се Саймън. — Обаче мога за всеки случай да попитам специалист.

— Специалист! — презрително излая Гибс.

— Това е най-странното нещо, с което съм се сблъсквал през живота си — призна Селърс, сбърчил чело в стремежа си да се съсредоточи максимално. — Робърт трябва да е свързващото звено — Джулиет знае за изнасилванията с подробности, а две от жертвите са излизали с Хауърт… и това е. Излизали с него. Ама има ли логика да твърдим, че той е свързващото звено, като се е запознал с Фрийгард и Наоми, след като са били отвлечени и изнасилени?

Саймън прокара пръст по ръба на чашата си.

— „На човешката неувереност се дължи цялата сила на аргументите човешки. И докато не паднем, не знаем, че говорейки, сме правили грешки.“

— Какви са тия тъпотии? — сопна се Гибс.

— Джулиет Хауърт го написа по време на разпита — обясни му Селърс.

— От К. Х. Сисън е — добави Саймън. — Той умря наскоро. Стихотворението се казва „Неувереност“.

— Страхотно. Що не вземем да си организираме поетичен кръжок — изсъска Гибс.

— Мислиш ли, че означава нещо? — попита Селърс. — Дали Джулиет Хауърт не се опитваше да ни каже нещо с това?

— И ви го е казала от ясно по-ясно — Гибс изглеждаше отвратен. — Подиграва се с нас. Дайте ми пет минути насаме с нея…