Ангелският дял
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: „Кралете на бърбъна“ #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Арт Етърнал Дистрибушън“
- ISBN: 978-619-191-398-5
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ангелският дял». Краткое содержание книги:
Никой не е заподозрян - дори и най-големият син на Брадфорд, Едуард. Проблемите между него и баща му обаче го навеждат на мисълта, че съвсем скоро обвиненията могат да бъдат хвърлени върху него. Когато разследването на смъртта се задълбочава, Едуард започва все повече да се увлича в пиенето, както и в дъщерята на учителя по отглеждане на коне. Междувременно, финансовото бъдеще на семейството е в ръцете на бизнес съперник - жена, която иска Едуард само за себе си. Всичко обаче си има последствия и всички имат своите тайни. И точно преди залеза на фамилията се появява някой, стоял дълги години в сянка. Максуел се прибира у дома, но дали ще бъде спасител или ще се окаже най-големият от всички грешници?
— Спрях лекарствата — каза тя най-сетне. — Има прекалено много странични ефекти и така или иначе нямаше полза. И затова бях напълно искрена, когато ти казах, че не трябва да се месиш в това.
— Време. Колко време?
— Има ли значение?
„Значи не е много — помисли той.“
— Не, мисля, че всъщност няма.
— Знаеш ли, не ме е страх. Моят Спасител ще ме отнесе в дланта на ръката си.
— Сигурна ли си? Дори сега?
Мис Аврора кимна и вдигна ръка към късо подстриганите си ситни къдрици.
— Особено сега. Готова съм за това, което предстои. Подготвена съм.
Едуард бавно поклати глава — после реши, че ако тя говори откровено с него, той също би могъл да бъде откровен с нея. Чу се да казва с глас, който звучеше така, сякаш не бе негов:
— Наистина не искам да бъда въвлечен отново в това семейство. Заради него едва не загинах веднъж.
— Ти си свободен.
— Освободен чрез кръщението на мъченията в онази джунгла — той изруга. — Но както знаеш… Не мога да понеса да гледам как брат ми се мъчи. Ти и аз страдаме от една и съща слабост, когато става дума за Лейн, по различни причини.
— Не, причината е една и съща. Любовта е любов. Просто е.
Мина доста време, преди той да успее да я погледне отново.
— Моят живот е съсипан, знаеш го. Всичко, което исках да постигна… вече го няма.
— Ще намериш нова пътека. А що се отнася до това? — тя посочи всичко около себе си. — Не се опитвай да запазиш онова, което не си струва.
— Лейн ще се съвземе, след като те загуби.
— Той е по-силен, отколкото изглежда, и има своята Лизи.
— Любовта на добра жена — Едуард отново отпи от чая. — Наистина ли звучи толкова горчиво, колкото си мисля?
— Повече няма нужда да бъдеш герой, Едуард. Остави нещата да вървят по реда си и вярвай, че всичко е предопределено и е както трябва. Но очаквам от теб да се погрижиш за брат си. И ти няма да ме разочароваш.
— Мисля, че ми каза да не бъда герой.
— Не ми отговаряй така. Знаеш какво искам да кажа.
— Е, мога само да кажа, че винаги съм се удивлявал на вярата ти.
— И твоята решителност винаги ти е помагала да постигнеш целта си?
Едуард вдигна чашата си в наздравица.
— Туше.
— Как разбра? — попита мис Аврора след малко. — Откъде знаеш?
— Имам свои начини, мадам. Може да съм повален, както казват, но все още съм с ума си — той смръщи вежди и се огледа. — Чакай малко, къде е онзи стар часовник? Онзи, който стоеше върху хладилника, преди да подновят кухнята.
— Онзи, който тиктакаше?
— Помниш ли звука? — двамата се засмяха. — Аз го мразех.
— И аз. Но току-що го дадох на поправка. Преди известно време се повреди и ми липсва. Странно е как се чувстваш изгубен без нещо, което ненавиждаш.
Той продължи да пие студения си чай на малки глътки, докато не изпи всичко.
— С баща ми случаят не е такъв.
Мис Аврора приглади краищата на престилката си.
— Не мисля, че има много хора, на които липсва. Има причина за всичко, което се случва.
Едуард стана и отнесе празната чаша до мивката. Остави я и погледна през прозореца. Гаражите бяха от другата страна на пътя, а отляво, долепен до къщата, бе бизнес центърът — крило, по-голямо от повечето големи частни къщи.
— Едуард, не мисли за това. Каквото има да става, ще стане.
Съветът може би бе добър, но не отговаряше на природата му. Или поне доскоро беше така.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Когато лимузината на Сътън приближи главния вход на Ийстърли и спря, тя смръщи вежди и се наведе напред, за да каже на шофьора си:
— Мисля, че може да продължим направо до къщата.
— Да, мис, и аз мисля така. Пътят е свободен.
Обикновено за големи приеми като помена на Уилям Болдуин Брадфордови наемаха автобуси, които се движеха нагоре и надолу по хълма, а поканените оставяха автомобилите си да бъдат паркирани в подножието. Но този път нямаше униформени служители, които да очакват пристигащите. Нямаше ги и бавните дванайсетместни автобуси, които да се изкачват или да слизат по склона. Не се виждаше и друг автомобил.
Но поне и пресата я нямаше. Без съмнение тези лешояди се въртяха наоколо от мига, в който историята се разчу. Очевидно обаче бяха прогонени заради нарушаване правото на собственика да използва своите тревни площи като паркинг.
— Не мога да повярвам, че никой не е дошъл — промърмори тя.