Дракон [bg]

— Ъъъ… Мисля, че ме бъркате с някого.

— Съмнявам се. Във всеки случай вече няма причина да се бяга; битката почти приключи.

Погледнах натам, откъдето бях дошъл току-що, после отново погледнах Сетра и попитах:

— Шегуваш се, нали?

— Не се шегувам. Твоята част прогони врага от хълма и го притисна чак до Стената. Тук Форния трябваше да вкара резервите си, само че точно в този момент беше много зает и не можа. Освен това Мороулан ми съобщава, че Форния вече бездруго е умрял, а ние сме си взели оръжието, което причини цялото главоболие, тъй че вече няма за какво да се бием. Очаквам пълна капитулация в следващите няколко минути, стига да успеят да намерят някой с достатъчен авторитет, за да ни се предадат.

Изгледах я отново.

— Щом казваш.

Явно я досмеша.

— Свърши се, Влад. Повярвай ми. Това съм го правила и преди. Трябваше да избягаш по-рано, когато щеше да ти свърши някаква работа.

— Знам, знам.

— Сега по-добре почакай тук, с мен.

— Няма ли да ме пратиш обратно на бой като наказание за дезертьорство?

— Наказанието за дезертьорство е обезглавяване. Изпращането на бой е награда.

— Това го каза сериозно, нали?

Тя ме погледна сериозно за миг и кимна.

— Да.

Права беше обаче. Нямам предвид пращането ми на бой, а това, че всичко общо взето беше приключило. Само за половин час боевете бяха спрели, навсякъде се въргаляха знамена, а Сетра, Алийра и Мороулан отидоха да преговарят с доскорошните си врагове. Войната беше свършила. Ако исках, можех да се самоубедя, че аз съм допринесъл най-много за спечелването й. Бих предпочел изобщо да забравя за нея, но това беше по-трудно.

По някое време спретнахме лагер на хълма, където преди малко се бихме с Форния, магьосниците му и почетната му гвардия. Повечето гвардейци бяха изпопадали от Чернопрът и меча на Кийрон (действията на Алийра в битката се обсъждаха оживено, но аз лично не я видях много). Седях встрани от цялата дейност, но после Върт ме намери. Имаше си новичък белег на лицето и забележимо куцукаше.

— А, здрасти. Значи драсна все пак, а? — Прозвуча повече заядливо, не враждебно.

— Ами да. Драснах.

— Чух за това. Голямо представление.

— Благодаря.

— И за Напър чух. Тази вечер ще му правим траурна служба. Двамата с Елбър искаме да ни помогнеш да го помажем.

— Какъв е смисълът? Нищо не е останало за Портата на смъртта.

— Мисля, че знаеш какъв в смисълът.

Вдишах дълбоко и кимнах.

— Добре. Ще дойда.

Тя си тръгна. След малко дойде Раша.

— Браво, войник.

— Благодаря.

— Предавам ти също поздравления от Краун и от капитана.

— Предай им, че благодаря.

Понечи да каже още нещо, но отдаде чест отсечено и си продължи по пътя. Малко след това Сетра дойде пак и ми каза:

— Трябва да знаеш, че Кропър те препоръча за медала „Драконовата глава“. Отказах от твое име, с благодарности, но реших, че трябва да го знаеш.

— Благодаря. И благодаря.