Глутница ангели

Индийката въздъхна.

— И аз не знам. Аз… Какво имаше предвид, когато каза, че усещаш как нещо не е наред?

— Има предвид, че му липсва обслужването в хотел „Савой“ — отвърна вместо мен Шобан.

Остави върху масата две чаши и се върна да вземе третата, но Лимонените устни я бе последвала с последното кафе.

— Друго имаше предвид, нали, Марти?

— Да — потвърдих аз. — Което не значи, че Шобан не е права. — Ирландката вдигна към мен чашата с кафето. — Но ти говорех за друго.

— За какво?

— И аз не знам. По принцип… не разчитам на интуицията си. Предпочитам да изчакам и да залагам на сигурно. Въпреки че, кой знае защо, хукнах с вас. Като млад бях по-импулсивен и си навлякох доста главоболия.

— „Убийство на плажа“ — отбеляза Шобан.

— Благодаря ти, Полин Кейл52. От собствен опит съм се убедил, че е по-добре да премислиш нещата, стига това да е възможно.

— И какво измисли?

— Че нещо не е наред — отвърнах през смях. — Признавам си, още се чувствам малко притеснен от цялата тази… авантюра. Не съм съвсем наясно какво точно правим. Въпреки това в началото, в Кентърбъри, смятах, че така трябва да бъде.

— А сега? — попита Ума.

— Сега не съм чак толкова сигурен. Дано не ви прозвучи като глезотия на лигаво дете, но обредът от снощи — говоря ви за зайчето, не ми дава мира, заседнал ми е на гръкляна. И аз не знам защо.

Ума погледна Шобан.

— Добре де. И аз имам същото чувство — рече ирландката. — Колкото и да ми е неприятно, трябва да се съглася с нашата телевизионна звезда. Да не би да липсва нещо?

Ума се вторачи в чашата, сякаш си гледаше на кафе, макар че нямаше утайка.

— Споделям чувствата ви. И аз съм притеснена от ритуала, макар че съм съгласна с доводите на Паху. Доколкото мога да кажа, обредът беше успешен и лей-линиите бяха засилени и защитени срещу злоупотреби и поквара. И аз като вас двамата не мога да определя причината за тревогата си, която сама по себе си нарушава още повече равновесието…

— Ами… — подхванах аз, после се озърнах и сниших глас: — Какво стана в Удхендж? Дали онези от Тулий още са по следите ни?

Ума остави Шобан да отговори.

— Възможно е всичко. Но според мен сега не ни следи никой. Най-малкото физически. Ако ни следят, значи са по-добри от мен. А малцина могат да се похвалят с това.

Вярвах й.

— Въпреки всичко оставяме следа, по която можем да бъдем открити — поясни Ума.

Свъсих се, после ми светна.

— Обредите — изрекох аз.

— Да. Онези от Тулий също разполагат с немалки магически ресурси. Ако не друго, няма как да не са забелязали промените, които сме внесли в лей-мрежата. Не е изключено дори да предугадят по-нататъшните ни действия. Сега вече нямаме време за губене, трябва да внимаваме много да не би Тулий да ни изпревари. Ако вече не го е направил.