Мрачни времена
- Автор: Кук Глен Чарльз
- Серия: Черният отряд #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Лира Принт
- ISBN: 954-8610-71-0
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни времена». Краткое содержание книги:
Аз съм Мъргън — Знаменосецът на Черния отряд, макар и да нося срама, че загубих знамето в битка. Продължавам да водя тези Анали, защото Знахаря е мъртъв, Едноокия не желае, а и едва ли някой друг може да чете или пише. Ще бъда вашият спътник през времето, достатъчно на Господарите на сенките да доведат сегашната ни съпротива до нейния неизбежен край…“.
Започна като добре отрепетирана пиеса, в която героите на Могаба отчаяно се мъчеха да угодят на публиката. Говоря за бунта. Чичо Дой и аз сформирахме работни отряди, за да се възползваме. Проникнахме в складовете без никакви затруднения — десет души от Старата банда и десет Нюен Бао. Започнахме да влачим чували с ориз и брашно, захар и боб. Бунтовете бяха страшни от самото начало и пометоха цялата южна половина на Деджагор. Всеки мъж под властта на Могаба беше навън и помагаше за смазването на въстанието. А всички джайкурски мъже и момчета като че искаха да докопат Нар, та ако ще да се наложеше да изтрепят целия Първи легион, за да се доберат до тях.
Моите хора се вдигнаха по тревога и заеха силни позиции дълго преди смрачаване. По същия начин постъпиха и Нюен Бао, които си нямаха належащи неприятности. Причакахме в засада едната тълпа. Дъждът от копия и стрели отпред, отстрани и отгоре бързо ги накара да размислят.
Хората на Могаба имаха повече проблеми. Не бяха подготвени. Още по-зле, бяха разпръснати, често в трудови отряди и патрули без връзка помежду си.
Отначало всички се майтапеха, пускаха лафове и сипеха предположения какви ли ще са първите му думи на Могаба, когато боят приключи и той открие, че складовете му са оплячкосани.
При второто ми връщане се сблъсках с Кофата.
— Боб — казах му и пуснах грамадния чувал. — Смяна на диетата ще ни е от полза.
— Мъргън, този път навън наистина се лее кръв. Могаба два пъти помоли за подкрепа. Казахме му, че не можем да те намерим.
— Добре, продължавайте да не можете. Освен ако изникне вероятност, ако не му помогнем, да загазим още повече.
— Надали. Повечето оръжия са у него. Войниците му хвърляха стотици хора от стената, когото сварят, независимо дали се бунтува или не — мъже, жени и деца.
— Могаба си е такъв. Ами онези пожари? — Горяха няколко. Винаги, когато възникнат безредици, някой почва да пали нещо.
— Палят своите къщи.
— Значи всичко върви чудесно. Но бъди нащрек.
И продължих да плячкосвам, щастлив до немай-къде. Тази нощ може би щеше да сложи край на върховното досадничество на Могаба.
По-късно чичо Дой ме хвана в склада.
— Някои талиански войници напускат постовете си и обезопасяват цитаделата. Ако продължим да влачим, ще ни хванат.
— Да. Ако минем незабелязано, Могаба ще обвини туземците, които са знаели за проходите. — Това оплячкосване щеше да ни струва възможността да шпионираме и други срещи на командния състав.
Струваше си.
Дали щях да си мисля същото и утре, на пълен корем, когато Могаба започнеше да издирва запасите си?
— Има един малък проблем, Знаменосецо — рече чичо Дой малко по-късно. И двамата залитахме под последните чували с ориз. Всички други разбойници бяха вече навън.
— И какъв е той?
— Новината за успеха ни несъмнено ще изтече навън.
— Защо? Знаят само неколцина и е в техен интерес да си траят.
— Някой говореше за онова, което ти показах по-рано.
— А?
— За мрачните обреди. Някой говореше. Слуховете са подбудили тазвечершните бунтове.
— Не вярвам. Бяха твърде организирани.
— Да, имаше организиран авангард, но въстанието е било по-мащабно. Сега вече е неконтролируемо.
— Както кажеш. — Той бе прекарал вечерта с мен. Нямаше как да е наблюдавал някакви бунтове.
Преди чичо да успее да отговори, от мрака изскочи Тай Дей и задърдори. Беше толкова развълнуван, че стаята не го побираше. Ако угасеше свещта ми, щях да го удуша. Веднага щом го намеря.
— Какво става?
— Чернокожите се опитват да разбият северната порта и да наводнят града.
— Какво? — Да, това би потушило бунтовете, ясно. Но дори и Могаба не можеше да отиде толкова далеч. Дали?
С чичо Дой отчаяно се мъчехме да тичаме с чувалите ориз на гръб. Бас ловя, че сме изглеждали много тъпо.
69
— Мускус. Хагоп. Едноок. Гоблин. Смотаняк. Идиот. Кофа и Свещар. Елате с мен, момчета. Отрядът на Ал-Кул ще ни помогне. Хриптящия отиде да ги вземе. Отиваме право на бойниците. Ако Нар ни се пречкат, ги прегазваме. Ако ни се изрепчат, ги убиваме. Ясно?
Даже Гоблин и Едноокия не се опитаха да адвокатстват. Бяхме сред хората, които Могаба искаше да удави.
Талианците пристигнаха. По религиозна принадлежност бяха ведна — най-добрите сред тях, прикрепени към компанията. Бяха надеждни и почти дружелюбно настроени. От шестстотин, които бяха дошли на юг от Талиос преди месеци, бяха останали само около шейсет.