Боговете на вината

— Добре, в работата си на призовкар имахте ли контакти с жертвата по това дело — Глория Дейтън?

Валенцуела се намръщи. Смятах, че въпросът е ясен, но той тръгна да отговаря заобиколно.

— Ами… да, но по онова време не го знаех. Имам предвид, че името й не беше Глория Дейтън единствения път, когато съм контактувал с нея, нали разбирате.

— Имате предвид, че е използвала друго име?

— Да. Името на призовката, която й предадох, беше Жизел Далинджър. На нея дадох документа.

— Добре, и кога беше това?

— В понеделник, пети ноември, шест часа и шест минути вечерта във фоайето на блока й на „Франклин“.

— Съобщавате много точно времето и мястото. Как е възможно да сте толкова сигурен?

— Защото документирам всяко предаване на призовка, в случай че някой не се яви в съда или за да даде писмени показания. След това мога кажа на съдията или на адвоката — виж, всичко е тук, призовката е предадена и човекът трябва да дойде. Показвам им документирането, на което са отбелязани часът и датата.

— Правите снимка?

— Да.

— Значи сте снимали Жизел Далинджър, след като сте й връчили призовката на пети ноември миналата година?

— Точно така.

Извадих копие от снимката, направена от Валенцуела на Жизел (Глория), на хартия с размери 20×25 см с отбелязани дата и час и помолих съдията да приеме първото веществено доказателство на защитата. Форсайт възрази снимката да се ползва като доказателство и бе готов да спори, че Валенцуела е връчил призовка на Глория Дейтън. Но аз се борих за нея, защото исках съдебните заседатели да я видят. Съдията зае моята позиция и аз предадох снимката на заседателите, за да я разгледат. Това бе най-важното, което исках да постигна, изправяйки Валенцуела на свидетелската банка. Снимката беше ключова, защото правеше нещо повече от това да удостовери думите на Валенцуела. На нея бе уловен страхът в очите на Глория, който трябваше да се види и да не се обсъжда. Фотографията бе направена точно когато тя бе вдигнала поглед, след като бе прочела призовката. Видяла е името на Мойя и веднага е била обзета от страх. Исках заседателите да видят това изражение и сами да решат, че е страх, без аз или някой свидетел да им го казва.