Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Убийствена красота
Убийствена красота - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийствена красота

Электронная книга - «Убийствена красота». Краткое содержание книги:

Конкуренцията движи живота. И смъртта… Серия непонятни убийства на висши държавни чиновници матират Главна прокуратура и следствието. Неочаквано в делото изплува елитната клиника за подмладяване на доктор Нестеров. Авангардната технология осигурява най-желаното: младост и красота. А което не се купува с пари, се купува с много пари. Или с куршумите на наемни убийци. Случаят е възложен на старши следовател в Главна прокуратура Турецки. Но точно в момента той си има личен роман с младостта и красотата. Която убива…
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 121
Перейти на страницу:

— И се разделихте?

— Ами да. Тя искаше аз да си изляза направо на улицата. И да й оставя апартамента на родителите си. Но аз нямах друго жилище. Наложи се да разменим това.

— Сега къде живеете?

— На „Полежаевска“. В съвсем приличен едностаен апартамент.

— Отричате ли, че сте заплашвали Литвинов?

— Нали вече го обсъждахме. Аз казах, че ще го изтрия от лицето на земята. Ако това може да бъде възприето буквално, значи съм го заплашвал.

— Разкажете ми по-подробно къде и кога е станало това.

— Стана преди два месеца, когато по негова препоръка ни забраниха да работим. Нали вече ви разказах.

— Повторете ми го накратко още веднъж.

— Литвинов измисли нова система контролни тестове за проверка на препарата, който използваме в работата си. Това са абсолютно безсмислени тестове. И неизпълними. Аз отидох в луксозно ремонтирания кабинет на Литвинов и започнах да обяснявам на този разглезен господинчо, когото помня като студент с добри възможности, че цялата тази система за контрол е безсмислена. Той дословно ми отговори следното: „Ако ме бяхте включили в групата на авторите на вашия метод, ние с вас нямаше да си имаме никакви проблеми.“ Та така. Аз кипнах, казах, че това е груб шантаж. В отговор на което моят бивш ученик ми отговори: „Сега ни е дошло времето — на младите и груби. Или вашата клиника ще работи под моя патронаж, или изобщо няма да работи.“ Дума по дума. Тогава аз се развиках, че е мръсник и ще го изтрия от лицето на земята. И какво направи той? Извади от джоба си диктофон. Същия като вашия. И ми пусна направения запис. И аз чух на лентата собствения си глас, който крещеше, че ще изтрия Литвинов от лицето на земята. Това са неговите методи на борба! Но това мое избухване е само думи! Аз съм подготвил отчет за нашата дейност. Ще докладвам на министъра. Имам отзиви на водещи клиники в страната, където прилагат нашия препарат. Отзивите са блестящи! Ще приложа и мнението на истински специалисти, академици, които дават много скептични отзиви за измислената от Литвинов схема. Всичко това ще го сложа на масата! Точно с това ще изтрия Литвинов от лицето на земята!

— Защо не ми разказахте за това при първата ни среща?

— Не мислех, че трябва да преразказвам тези кавги.

— Тези кавги могат да ви струват свободата — въздъхна Турецки. — Добре, нека да се върнем на Зоя Дмитриевна. Заплашвали ли сте я? Биехте ли я? По време на съвместното ви съжителство или след това?

Нестеров погледна със съжаление към Турецки:

— Божичко, какви глупости! На вас самия ви е гадно да ми задавате такива въпроси.

— Въпреки това ми отговорете.

— Нито веднъж не съм я пипнал с пръст. Да заплашва жена може само някой морален изрод. Не съм я заплашвал.

— Нали все пак Литвинов ви развали семейството — това е факт?

— Това е факт. Но вместо Литвинов можеше да бъде Петров или Сидоров. Минаха пет години. Зоя Дмитриевна ми е дълбоко безразлична. Не знам как живее и не искам да знам. И абсолютно не ме вълнува дали тя има, или няма роман с Литвинов. И за да сложа всички точки над „и“-тата, ще добавя следното: там, зад стената на кабинета, седи забележителна жена. Не е толкова млада като Зоя и не е толкова голяма хубавица. Но е тъкмо това, което ми трябва. Аз съм много доволен от личния си живот, разбирате ли?

Вратата на кабинета се отвори. На прага стоеше Изабела Юриевна.

— Аз мога да потвърдя, че вчера в осем часа вечерта Анатолий Иванович си беше вкъщи и гледаше телевизия! — със звънтящ от сълзи глас каза тя.

— Тази жена има един недостатък: подслушва — каза Нестеров.

И по начина, по който се стопли лицето му от погледа към пухкавата, разплакана Изабела, Турецки разбра, че мотивът ревност отпада. Изобщо.

В джоба му звънна джиесемът. Турецки извади телефона и чу гласа на Вячеслав:

— Саня, какво става при теб?

— Приключвам.

— При нас има новини коя от коя по-интересни. Ние с теб сме като законните съпруги, всичко интересно го научаваме последни.

— Какво по-точно?

— Намерихме Танцьора?

— Сериозно? Къде?

— В моргата на Първа градска. Идвай.

Александър намери приятеля си в коридора на моргата. Грязнов пушеше и си говореше с пълен мъж с гумена престилка. Слава му махна с ръка: хайде, ела.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 121
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)