Жестоки игри [bg]

— Не — излъгах аз.

— Сега е съдия, в Лос Анджелис. Всъщност мисля, че и трите диктаторчета се преместиха в Лос Анджелис. Хикъл е нещо като химик — искаше да стане доктор като Уили и май дори започна да учи медицина, но се оказа твърде глупав, за да завърши.

Последва кратка пауза.

— Съдия — процеди накрая през зъби старецът. — Какво говори това за нашата съдебна власт?

Информацията просто ме заливаше като бликнал изневиделица гейзер и аз почнах да се притеснявам, че мога да пропусна нещо важно. Изкушавах се за втори път в един и същи ден да разкрия истинските си намерения, за да мога да изцедя словоохотливия старец до последна капка. Но обещанието, дадено на Маргарет, ме възпираше да го сторя.

— Аз съм един гаден стар мръсник, нали? — изграчи Ван дер Грааф.

— И многообещаващ източник на информация, професоре.

— О, нима? — Той се усмихна лукаво. — Да изровя ли някоя друга мръсотийка от перверзната си памет?

— Знам, че доктор Тауъл е изгубил детето и съпругата си преди години. Какво можете да ми кажете за това?

Ван дер Грааф се втренчи в мен, наля си и отпи глътка-две.

— И това ли ще влезе в материала ви?

— Всичко, което би могло да придаде плътност на образа на доктор Тауъл.

— О, да, плътност. Разбира се. Е, това си беше трагедия, спор да няма, и вашият доктор беше твърде млад, за да се справи с нея. По време на последната си година тук той се ожени за едно прекрасно момиче от добро портландско семейство. Тя беше истинско ангелче, но не принадлежеше на неговия кръг — „Двестате“ обикновено се чифтосваха помежду си. Всички бяха доста изненадани. След шест месеца момичето му роди син и нещата си дойдоха по местата.

— За миг изглеждаше, че триото ще се разтури. Хикъл и Хейдън се дръпнаха от Уили, след като той се опита да поеме задълженията си на женен мъж. След това жена му и детето загинаха и диктаторчетата се събраха отново. Всъщност няма нищо по-нормално от това след подобна трагедия човек да потърси утеха в компанията на приятелите си, нали?

— Как се случи?

Старецът надзърна в чашата си и пресуши последните няколко капки.

— Момичето — майката — трябвало да откара детето в болницата. Малкият се събудил с плач и не изглеждал никак добре. Най-близкото болнично заведение тогава беше Детската ортопедична болница в университета. Случило се по малките часове, навън все още било тъмно. Колата й излетяла от моста „Евъргрийн“ и потънала в езерото. Едва по изгрев-слънце ги откриха.