![Вещиците: Талтош [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/3/veshchicite-taltosh-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Талтош [bg]». Краткое содержание книги:
Пламък на запалка стресна Аш.
— Може ли да запаля в готината ви кола, господин Аш? — попита Майкъл Къри от предната седалка. Вече бе навел глава с цигара в устата към малкия пламък.
— Моля, правете каквото желаете — отвърна Аш със сърдечна усмивка и с изумление видя, че Майкъл му се усмихва в отговор.
— Има и уиски в колата. Както и лед и вода. Някой желае ли питие?
— Да — отвърна Майкъл Къри с лека въздишка и дръпна от цигарата. — Но в името на благоприличието ще изчакам с питието след шест часа.
„Да, този човек би могъл да стане баща на талтош“, помисли си Аш, докато изучаваше профила на Майкъл — неговите леко груби, но очарователно правилни черти. В гласа му се криеше похот. Аш забеляза и как Майкъл оглежда сградите, покрай които минаваха. Не пропускаше нищо.
Роуан Мейфеър не откъсваше поглед от Аш.
Току-що бяха напуснали очертанията на града.
— Това е пътят — обади се Гордън с плътен глас. — Продължавай, докато не ти кажа.
После погледна през прозореца, сякаш да види докъде са стигнали, но после удари чело в стъклото и започна да плаче.
Никой не проговори. Аш просто гледаше своите вещици. Сети се и за снимката на червенокосата. Накрая плъзна поглед към Юри, който седеше точно срещу него, до Роуан. Беше се свил със затворени очи до стената на колата. Бе извърнал глава и също плачеше съвсем безшумно.
Аш се наведе напред и го докосна по крака, за да го успокои.
Четиринайсет
Мона се събуди в един часа, беше в предната спалня на горния етаж. Погледна през прозореца към дъбовете. Клоните им се бяха раззеленили още заради скорошния пролетен дъжд.
— Търсят те по телефона — обяви Еужения.
За малко да въздъхне: „Боже, добре, че тук има човек“. Но не би признала на никого, че е видяла духове в къщата и е сънувала много разстройващи сънища.
Еужения погледна подозрително голямата памучна риза на Мона. Какво не беше наред? Това бе дреха за почивка. Нали в каталозите наричаха тези ризи „ризи за поети“.
— Не бива да спиш с толкова хубави дрехи! — обяви Еужения. — Виж как са се смачкали широките ръкави и дантелата.
Ох, само да можеше да й каже да се разкара.
— Еужения, та те са направени, за да се мачкат.
Старата прислужница държеше висока чаша със студено мляко и ябълка върху малка бяла чинийка.
— Това от кого е, от злата кралица ли? — попита Мона.
Естествено, Еужения не схвана шегата, но нямаше значение. Старицата посочи отново към телефона. Мона тъкмо щеше да вземе слушалката, когато осъзна, че сънят си е отишъл от ума й. Сякаш бе вдигнат воал и от него бе останал само смътен спомен за цвета и материята. А най-странното беше, че тя трябваше да нарече дъщеря си Мориган. Никога не бе чувала това име.
— Ами ако си момче? — прошепна Мона и взе слушалката.
Беше Райън. Погребалната церемония приключила и всички Мейфеър се събрали в къщата на Беа. Лили щяла да остане там няколко дни, заедно с Шелби и леля Вивиан. Силия била на Амелия стрийт, при Древната Евелин, която се чувствала добре.
— Можеш ли да предложиш малко гостоприемство на Първа улица за Мери Джейн Мейфеър? — попита Райън. — Не мога да я върна във Фонтевро до утре. А и ми се струва, че ще е добре да се опознаете. Естествено, тя е влюбена в къщата и иска да те пита хиляди неща.
— Доведи я тук — рече Мона. Млякото беше вкусно! Най-студеното мляко, което бе пила. — Ще се радвам на компанията й — продължи тя. — Това място е пълно с духове, ти си прав.
Внезапно й се прииска да не бе признавала, че тя, Мона Мейфеър, се страхува от духовете в тази огромна къща.
Но Райън бе на делова вълна и продължи да обяснява, че баба Мейфеър от Фонтевро била под грижите на момчето от Наполеонвил и че това било добра възможност да убедят Мери Джейн да се махне от онази руина и да се премести в града.
— Това момиче има нужда от семейство. Но не и от тъгата и нещастието, които са ни обзели сега. Първата й визита по очевидни причини се превърна в истинско бедствие. Тя беше много шокирана от инцидента. Нали знаеш, че е видяла всичко? Искам да я махна за малко оттук…
— Да, разбира се, но после пък ще чувства всички по-близки — каза Мона, като сви рамене. Отхапа голяма сочна хапка от ябълката. Господи, беше гладна. — Райън, чувал ли си някога името Мориган?
— Не мисля.
— Имало ли е Мориган Мейфеър?