Ези печели [bg]

26.

Саша

Лондон

— Изглеждаш много елегантно, мамо — каза Саша. — Това нов костюм ли е?

Елена не вдигна очи от книгата за резервации.

— И тъй като е три следобед, или ще се срещаш на чай с приятелка или приятел, или отиваш на интервю за работа.

Елена си сложи ръкавици, като продължаваше да не обръща внимание на сина си.

— Дано не е интервю, защото се страхувам, че няма да можем да въртим това място без теб — подразни я Саша.

— Ще се върна много преди да сме отворили — кратко отвърна Елена. — Първият салон изцяло ли е резервиран?

— С изключение на дванайсета и четиринайсета маса.

Елена кимна. Макар че ресторантът често се резервираше за дни напред, мистър Анели беше научил Саша винаги да държи двете най-добри маси запазени за редовни посетители и да не ги освобождава преди седем часа.

— Приятно прекарване, мамо, където и да отиваш. — Всъщност той вече се беше досетил къде отива.

Елена излезе от ресторанта, без да каже нито дума повече. Измина стотина метра по улицата, зави на ъгъла и спря такси. Не искаше Саша да вижда екстравагантната й постъпка. При нормални обстоятелства щеше да вземе автобус, но не и с новия си костюм на Армани, пък и на Лаундс Скуеър нямаше автобусни спирки.

— Лаундс Скуеър четирийсет и три — каза тя на шофьора.

Беше трогната, когато графинята й изпрати ръчно написана покана да се видят на чай, което щеше да й даде възможност да види новия й апартамент. Яйцето на Фаберже беше променило живота на всички. Майк Дейнджърфийлд бе разделил комисионата си със Саша и Чарли, което им позволи да си купят апартамент на две крачки от ресторанта. Елена беше тъжна, че те вече не живеят при нея, но разбираше, че една млада семейна двойка има нужда от собствено жилище, особено ако планират да имат деца.

Саша работеше през всички часове на деня и през няколко на нощта и се опитваше да съчетава работата в ресторанта с курсовете в училището по икономика в Лондон; освен това неотдавна се беше включил в местния клуб на лейбъристите — нещо, за което Чарли и Елена не знаеха. Посветените на шаха вечери бяха останали в миналото.

«Елена» се развиваше все по-добре и по-добре; след като ресторантът на Тремлет затвори, Елена успя да привлече неговите най-добри сервитьори и кухненски работници. Семейство Тремлет се премести на остров Майорка и отвори агенция за недвижими имоти малко след като съветник Тремлет подаде оставка по здравословни причини след като започна разследване на решението му да отпусне разрешително за планиране и строеж на нов жилищен блок на Стамфорд Плейс. На Саша не му беше необходимо да чете между редовете на статията в местния вестник, за да разбере, че те няма да се върнат.

Елена ръководеше кухнята, Джино салона, а Саша следеше изкъсо приходите и разходите — област, в която майка му изобщо не можеше да се ориентира, макар че се беше опитал да й обясни разликата между укриване на данъци и данъчна ефективност. Той реинвестираше по-голямата част от печалбата обратно в бизнеса и наскоро се бяха сдобили с два двукрилни фризера, индустриална миялна машина и шейсет нови ленени покривки за маси и салфетки. Саша възнамеряваше да направи бар в предната част на ресторанта, но едва след като могат да си го позволят.