Адреналин [bg]

— Прави каквото аз ти казвам — извика шофьорът на мандарински.

— Не стреляйте! — изкрещя пазачът и слезе с вдигнати ръце.

Престъплението е вид война. Но докато хората умират за родината си, малцина биха дали живота си за престъпни босове като фамилията Лин. Лоялността е дим, който се разнася от пепелта на алчността в този свят. Промяната на вятъра го разпръсква.

— Откъде да знам, че няма да ме убиеш? — попита шофьорът на китайски.

— Защото ако исках да те убия, вече щеше да си мъртъв — отвърнах.

Настъпи мълчание, докато той взимаше решение. Предпочете да се довери на спокойствието в гласа ми. Пазачът беше четирийсетинагодишен, уморен и възпълен. Устните му трепереха, докато гледаше кравите върху меката пръст.

— Вземи. — Пит ми подаде пистолета си. — Убий ги.

— Не тук навън. Изстрелите ще отекнат в празното поле и няма да влача трупове в гората. Ще ги заведа в склада. Ти провери товара. Ако има чипове за проследяване на стоката, откъсни ги. Фамилията Лин може да следят стоката. Аз ще се погрижа за тези типове.

Пит погледна китаеца и се усмихна.

— Боже, колко са тъпи. Стоят си кротко, докато ние говорим как ще ги убием, а те нямат представа.

Пазачът обаче може би схващаше за какво става дума, защото имаше такъв вид, сякаш се готвеше да побегне панически.

— Успокойте се. Всичко е наред. Елате с мен — казах на мандарински и наредих на шофьора да смъкне приятеля си, който беше в безсъзнание, и да го носи. Той се подчини и преметна на рамото си пътника.

— Това е първият ми курс — заеквайки, каза пазачът на мандарински. — Бях учител. Зетят ми ме забърка. Не разбирам много от такива курсове… — Той носеше бейзболна шапка с емблемата на „Янките“.

Двамата вървяха пред мен. Прехвърлихме се през оградата и се отправихме към склада. Обърнах се. Пит беше влязъл в камиона.

Складът беше стар и когато ритнах вратата, старата ключалка се разби. Направих им знак да влязат.

— Моля те, не ни убивай! — с уплашен глас каза пазачът.

— Седнете.

Шофьорът остави на пода мъжа, който дойде в съзнание, и седна.

— Той трябва да си мисли, че двамата сте мъртви. Разбираш ли? Но аз няма да ви нараня.

Те кимнаха, без да откъсват очи от пистолета.

Отстъпих крачка назад.

— Дай ми шапката си — казах на пазача.

Той свали бейзболната шапка от главата си и ми я хвърли. Улових я и покрих с нея окървавената си глава.

— Портфейлите и документите ви.

Те ми ги хвърлиха треперейки и аз ги разгледах.

— А сега станете и се обърнете.

Те го направиха бавно. Ударих ги с ръкохватката на пистолета и те се свлякоха на земята. Удрях ги, докато изгубиха съзнание, а след това изстрелях три куршума в рушащата се стена. Пред лицето ми се разхвърчаха трески и прахоляк. Избърсах кръвта от кокалчетата на пръстите си.

Върнах се при камиона. Пит четеше документите. В товарителницата пишеше, че цигарите са турски и пътуват за Лондон. Разбира се, не беше така. Бяха произведени в Китай, по всяка вероятност във фабрика, полускрита в земята.