Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на Медичите [bg]
Тайната на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Медичите [bg]

Электронная книга - «Тайната на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:

В криптата на параклиса на Медичите във Флоренция палеопатологът Еди Грейнджър и чичо й Карлин Макензи изследват мумифицираните останки на едно от най-могъщите семейства в ренесансова Италия. Балсаматорите, поне външно, добре са си свършили работата. Но под пергаментовата кожа органите са се свили до нищожна част от първоначалния си размер, което прави извличането на ДНК почти невъзможно. Еди и Макензи имат сериозни съмнения за самоличността на поне две от петвековните мумии и никой от двамата не може да обясни присъствието на чуждото тяло, намерено в гръдния кош на Козимо де Медичи. Това е най-вълнуващото и най-опасното откритие в живота на Карлин Макензи. За Еди то е началото на разследване, от което нищо не е в състояние да я откаже, дори заплахата за живота й.
„Тайната на Медичите“ заплита минало и настояще в трилър, който не отпуска хватката си дори за миг.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 109
Перейти на страницу:

Джек посочи към тавана.

— Видеонаблюдение — поясни той. — Полицията го препоръча и застрахователите настояха. Ако ме питате, това си е чисто нахлуване в частна територия.

Еди вдигна рамене.

— Добре си направила, че си се върнала толкова рано — обърна се тя към Соня. — Ние с Джек го оценяваме много високо.

— Честно казано, ми стана ужасно скучно. Била си във Венеция?

— Да, имах нужда от малка почивка — излъга Еди. — Това е моят приятел Джеф, а това е неговата дъщеря Роуз.

Те се здрависаха.

— Е, какво става? — попита Еди. — Чух за този телевизионен репортаж. — Тя хвърли поглед към седналия на въртящия се стол пред старото писалище на Карлин Макензи, Джек Картрайт.

— Виждаш ли тези — обади се Джек и посочи към изображението на компютърния екран. Цветните чертички приличаха на офицерските нагръдни лентички. — Преди два дни се сдобих с чисто нов софтуер, който ни позволява да установим последователността на ДНК и от най-малкия източник. Това означава, че можах да получа много по-точен ключ за природата на ДНК-то, което извлякохме от тялото, смятано за Козимо. За сравнение тук има проби от четирима други членове на фамилията Медичи. — Той натисна няколко клавиша и под първата група цветни чертички се появиха още няколко.

— Трябва да има съвпадение в тази област — той прекара курсора по ивица цветни чертички, — но няма нищо. — Джек погледна към Еди. — Тялото, което изследвахме, не може да е било на член на фамилията Медичи.

— И кой, по дяволите, е той?

— Това не мога да кажа, но открих някои интересни нещица. Сравних пробата с международната карта на човешкия геном, която всъщност е каталог с ЕНП-та.

— Които са какво?

— Единични нуклеотидни полиморфизми — набързо обясни Еди. — Малки количества човешко ДНК, което обикновено е различно във всеки човек. Частиците от генома, които са причина човекът да има, да речем, сини очи. Или космат гръб.

— Или нос като на майка — включи се и Роуз.

Джеф я прегърна през рамото.

— Както и да е — продължи Картрайт. — Важното е, че можах да сравня ДНК-то от това тяло с повече от три милиона ЕНП-та в каталога и открих, че тялото трябва да е принадлежало на човек, роден в Скандинавия. Доколкото знаем, Козимо де Медичи никога не се е приближавал на по-малко от хиляда и шестстотин километра от Скандинавия, което значи, че тялото определено не е на Козимо. Предполагам, че вероятно е на някой прислужник или роб.

— А жената? — попита Джеф.

Джек изведнъж скочи на крака.

— Вие, двамата, няма ли най-сетне да ми кажете какво става?

Еди преглътна.

— Какво те кара да…

— Еди, за какво се върнахте толкова бързо тук? Как така Джеф изведнъж се интересува живо от всичко това? — Той си пое дълбоко дъх. — Освен това, не знам дали си наясно, но чета вестници. Четирима убити само за няколко дни. Един прочут барон прострелян, и то човек, който по случайност е твой приятел, Джеф.

— Съжалявам, Джек — въздъхна Еди. — Нямах намерение да те държа на тъмно. — Тя забеляза как очите на Роуз се ококорваха все повече и повече.

— Нито пък аз теб — обърна се Джеф към дъщеря си.

Еди разказа набързо станалото на Картрайт, но пропусна важната информация, която бяха извлекли от следите.

— Очевидно сте открили нещо в „Ла Пиета“ и то ви е накарало да се върнете тук. Така ли е?

Еди кимна.

— Май не сте чули последните новини.

— Какво искаш да кажеш?

Картрайт замълча за миг, сякаш се наслаждаваше на драматичната реакция, която забележката му предизвика.

— Заподозреният убиец е избягал.

— Какво? — попитаха едновременно Джеф и Еди.

— Съобщиха го тази вечер малко преди да пристигнете. Няма и следа от него.

— Татко? — възкликна кисело Роуз.

— Миличка, почакай малко — отвърна Джеф. — Всичко е наред.

— Какво точно открихте в „Ла Пиета“? — попита с мрачно изражение Джек Картрайт.

— Там има стенопис.

— Знам. Мястото е пълно с тъпи стенописи.

— Имаше изображение на този параклис. И нещо написано: SOTTO 400, 1000.

— Какво значи това?

— Под на латински — отговори Еди.

— Зная това — измърмори Джек.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)