Мистерия в “Елингам” [bg]

— Сериозно?

Стиви не бе запозната с тази черта от характера на Хейес.

— Сериозно. Тогава трябваше да тегля чертата. Трябваше да се прибера в къщата. Ели много му се ядоса. Докато пътувахме към Бърлингтън, го плесна по врата и му кресна, че не бива да се държи така. Хейес се извини. Хейес винаги се извинява. Каза, че се е пошегувал, но… такива неща не се казват, нали? Стряскаш човека, заплашваш го, а после казваш: само се шегувах. Защото не си се пошегувал.

Разкриваше се една доста неприятна картина.

— Онзи човек, охранителят — продължи Гретхен, — след три седмици си тръгна. Не знам по каква причина. Много се чудих. Е, това преля чашата. Скъсах с Хейес. Датата бе първи април и той май си помисли, че се шегувам. Понесе добре раздялата, даже прекалено добре. Каза, че ме разбира. Всичко бе наред няколко дена, после той ми прати съобщение, в което настояваше да поговорим. Предложи да се срещнем в Хамбара. Съгласих се. Когато отидох там, той веднага започна да изнася представление. Много ме бил обичал и не можел да повярва, че го мамя. Като гръм от ясно небе ми дойде тази достойна за „Оскар“ изява. Не съм му изневерявала. Той продължи да сипе небивалици по мой адрес. В съседната стая имаше много хора, те вероятно чуваха всичко. Когато приключи, той кимна към стената, усмихна ми се и избърса фалшивите си сълзи. Опитваше се да си го върне, представяйки ме за чудовище. Между другото, вече си имаше резервен вариант. Бет. С нея май се заби в Чикаго. Вече нещо се случваше между тях.

Тя млъкна и поклати глава.

— Затова нямам право да говоря. Никой не иска да чува хули по отношение на мъртвец.

Стиви се замисли. В главата й изникна идея — внезапно бе намерила думи за нещо, което дълго време бе тормозило съзнанието й.

— Мислиш ли, че той е пишел сценариите за шоуто си? — попита тя.

Гретхен я изгледа смутено.

— Онези неща за зомбитата? Определено не.

Стиви не очакваше да получи толкова твърд отговор на въпроса, който току-що й бе хрумнал.

— Казах ти. Други му вършат работата.

— Твърдеше, че той е авторът — каза Стиви.

Гретхен направи физиономия тип „нали ти казах“.

— Извинявай за безпокойството — каза Стиви и се надигна от пода.

— Дейвид Ийстман гадже ли ти е? — попита Гретхен, когато Стиви се накани да си ходи.

Стиви преглътна.

— Не — отвърна след кратко колебание.

— О, заблудила съм се, значи. Щях да ти пожелая късмет с тази връзка.