Кратка история на почти всичко
- Автор: Брайсън Бил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Хаджиниколова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кратка история на почти всичко». Краткое содержание книги:
Но било. Навсякъде то било възприето, особено сред общността на палеонтолозите, като нечувана ерес.
„Ами, не трябва да забравяте“ — си спомня Азаро — „че бяхме аматьори в тази област. Уолтър беше геолог, специализиращ палеомагнетизъм, Луис бе физик, а аз — ядрен химик. И точно ние да казваме на палеонтолозите, че сме решили проблем, който им е убягвал цял век. Не е ужасно изненадващо, че не го възприеха веднага.“ Както Луис Алварес се пошегува: „Хванаха ни да практикуваме геология, без да имаме лиценз за това.“
Но имало нещо много по-дълбоко и по-фундаментално отблъскващо в теорията за сблъсъка. Схващането, че земните процеси са постепенни, било основно в историята на естествените науки от времето на Лайъл. През 1980-те катастрофизмът бил толкова отдавна излязъл от мода, че буквално се смятал за немислим. За повечето геолози идеята за разрушителен сблъсък била, както Юджин Шумейкър отбелязва, „против тяхната научна религия.“
Не помагало и това, че Луис Алварес открито изказвал пренебрежението си към палеонтолозите и приноса им към научното познание. „Наистина не са особено добри учени. Те са нещо като колекционери на марки“ — пише той в една статия в Ню Йорк Таймс, която все още е оскърбителна.
Опонентите на теорията на Алварес изказали безброй алтернативни обяснения за наносите от иридий — например, че са създадени от продължителни вулканични изригвания в Индия, наречени Декън Трапс — и най-вече настоявали, че няма доказателство динозаврите да са изчезнали внезапно от скалния летопис на фосилите при иридиевата граница. Един от най-яростните опоненти бил Чарлс Офисър от колежа Дартмърт. Той настоявал, че иридият бил наслоен от вулканична дейност, дори когато признал във вестникарско интервю, че няма явни доказателства за това. Дори и през 1988 г. в едно анкетно проучване повечето от американските палеонтолози продължавали да вярват, че измирането на динозаврите в никакъв случай не е свързано със сблъсък с астероид или комета.
Нещото, което най-очевидно би било в подкрепа на теорията на Алварес, било това, което нямали — място на сблъсък. Тогава на сцената се появява Юджин Шумейкър. Шумейкър имал връзка с Айова — снаха му преподавала в Айовския университет — и той бил запознат с Мансънския кратер от собствените си изследвания. Благодарение на него погледите на всички се устремили към Айова.
Геологията е професия, която изисква различни видове дейност в различни райони. В Айова — щат, който е равнинен и от гледна точка на стратиграфията без особени събития, е сравнително спокойно. Няма върховете на Алпите или остри глетчери, нито пък големи залежи на нефт или скъпоценни камъни, няма нито и намек за пироконгломератни течения. Ако си геолог, нает от щата Айова, голяма част от работата ти е да оценяваш плановете за мениджмънт на торове, които всички щатски „оператори на затворени животни“ — или „свински фермери“ за останалата част от нас — трябва периодически да изготвят. Има 15 милиона свине в Айова, така че има голям мениджмънт на торове. Въобще не се отнасям с пренебрежение — работата е важна и творческа; пази водата на Айова чиста — но и при най-голямото желание на света, не е същото като да отклоняваш лавини-бомби на връх Пинатубо или да дращиш в процепите по ледниците в Гренландия в търсене на следи от кварц, доказателства за древен живот. Така че можем да си представим трепета от вълнение, преминал през Отдела по естествени ресурси в Айова, когато в средата на 1980-те вниманието на световната геология се насочило към Мансън и кратера му.
Троубридж Хол в Айова Сити е грамадно здание от червени тухли, построено в началото на века, което приютява Департамента по науки за земята на Айовския университет и — горе в таванския етаж — геолозите от Отдела по естествени ресурси на Айова. Никой не може да си спомни кога точно, а още по-малко защо, държавните геолози били поставени да работят в академична сграда, но човек получава впечатлението, че пространството е отстъпено с неохота, тъй като всичките офиси са сбутани и с ниски тавани, и не са особено достъпни. Когато те насочват къде да отидеш, почти очакваш да те изведат на терасата на покрива и да ти помогнат да минеш през прозореца.
Рей Андерсън и Брайън Уицке работели тук сред разхвърляни купища хартия, списания, навити на руло графики, екземпляри от солидни камъни. (На геолозите никога не им липсва тежест за прикрепване на листове.) Това е вид място, където, ако можеш да намериш нещо — допълнителен стол, кафена чаша, звънящ телефон, трябва да преместиш купища документи.
„Изведнъж бяхме в центъра на нещата“ — спомняйки си, ми каза Андерсън, като засиява, когато срещнах него и Уицке в офисите им през една мрачна, дъждовна сутрин през юни. — „Беше чудесно време“.