Вълнуващи нощи
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълнуващи нощи». Краткое содержание книги:
Преследвана от убийци, принцеса Кларис е принудена да избяга от малкото си владение в Пиринеите. За да издържа себе си и малката си сестра Ейми, тя пътува инкогнито в Шотландия като лечителка и козметичка. Един ден на пътя й застава могъщият провинциален лорд Робърт Макензи, граф Хепбърн, който наскоро се е върнал от войната срещу Наполеон в Испания.
Зашеметяващата красота на младата жена и умението й да се маскира са тъкмо оръжието, от което се нуждае Хепбърн, за да отмъсти на един стар неприятел. Ала много скоро е принуден да избира между мрачните планове за отмъщение и нарастващата си страст към Кларис.
Тя също е влюбена в него, но дългът й изисква да се върне на своя трон и да сключи династичен брак.
А и преследвачите не спят…
Милисънт го погледна объркано.
— Така ли?
— Нямам и намерение да го направя. Повярвай ми, по-добре е да не знаеш подробностите. Но тази вечер няма да имам време да се занимавам с Кори и той сигурно ще се запита защо. — Робърт я погледна умолително. — Знам, че имаш предостатъчно други задължения, но те моля един-два пъти да танцуваш с него и да се опиташ да отклониш вниманието му от мен. Даже пофлиртувай, ако ти е приятно. Убеден съм, че знаеш как.
Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й. Ами ако Робърт знаеше, че тя е влюбена в Кори? Ами ако й се подиграваше?
Не бива да мисли така за него. Той имаше нещо друго наум.
— Аз не умея да флиртувам. — Не й беше приятно да го признае, но нямаше как. По-добре Робърт да я ласкае с неща, които не бяха верни. — Не знам как се прави.
Робърт избухна в тих смях.
— Добре, не флиртувай с него. Усмихвай се и се прави, че всяка дума, излязла от устата му, те поразява. Той е повърхностен човек. Ще повярва, че си възхитена от него, и ще падне в краката ти.
— В залата сигурно ще има много момичета, които ще са по вкуса му…
— Няма друга като теб, Милисънт, Чувал съм го да казва, че имаш прекрасна фигура. Облечи се така, че да я подчертаеш. Ти имаш най-прекрасната усмивка на света. Подари му няколко усмивки. Освен това ти се носи славата, че не се поддаваш на флиртове. Гарантирам ти, че като разбере как да завладее крепостта, недостигната от никого, веднага ще се втурне да те преследва. — Робърт стисна окуражително ръката й. — Ще направиш ли това за мен, скъпа сестро? Ако не можеш, ще се наложи да търся друг начин да ангажирам вниманието му, но надали ще е толкова ефективен.
— О, разбира се, че ще го направя. Аз… радвам се, че мога да ти помогна. — Милисънт пое дълбоко въздух и изпита чувството, че е изкачила висока планина и въздухът на върха е разреден.
— Много добре. — Робърт се изправи гъвкаво. — Искам още веднъж да кажа колко се възхищавам на твоята смелост и инициативност. Вярвам в теб. Сега си отивам и те моля да не забравиш какво си ми обещала. Не се отделяй от него!
— Ще го направя. — Милисънт го проследи със замаян поглед. На вратата Робърт се обърна още веднъж.
— Моля те, не ми се сърди, но си позволих да поръчам на мистрес Дуб рокля за теб. Тя е много добра шивачка и ме увери, че ще се погрижи за всичко. Ако роклята не ти хареса, не се притеснявай. Каквото и да облечеш, ще си най-красивата.
Той излезе и Милисънт остана сама, притиснала ръце към сърцето си. Той й се възхищаваше? Наричаше я смела и инициативна? Беше забелязал, че в отсъствието му е управлявала сама имението? Че е ръководила домакинството? И я ценеше? Това беше невероятно.
Допреди минути беше убедена, че е невидима за него. Че колкото повече време минава, толкова по-невидима ще става. Че накрая всички ще започнат да гледат през нея.
Но сега Робърт й беше казал нещо друго и по някаква незнайна причина бе изразил възхищението си от нея.
Тя стана и се запъти към спалнята си.
Робърт й беше дал задача. Да флиртува и то… с лорд Тардю. Точно с красивия, представителния, изискания Кори Макгаун. В гласа на брат й имаше настойчивост, която я изненада. Явно беше много важно за него.
Милисънт отвори вратата към спалнята си и се запъти към скрина за дрехи. Там, между сребърните четки и фибите, бяха наредени няколко от кутийките и бурканчетата на принцеса Кларис. А на леглото беше оставена прекрасна рокля от предизвикателна вишневочервена коприна.
Милисънт веднага я определи като крайно неприлична, но не беше в състояние да откъсне очи от нея.
— Милейди? — В стаята влезе забързано камериерката й. — Негово благородие ми заповяда да ви помогна при обличането и фризирането. Каза още, ако желаете и някаква друга помощ, да се обърнете към принцеса Кларис.
Милисънт се обърна и я погледна намръщено.
— Не. Знам какво трябва да направя. И ще го направя.
24
Принцесата винаги носи кърпичка и преди да влезе в балната зала, проверява дали всички копчета на роклята й са закопчани.