Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
В следващия миг тежката чанта на Наташа се стовари върху лицето на Шоу и ръбът й сряза бузата му. Рукна кръв. Франк изтръгна чантата от ръцете на жената и я запрати в другия край на стаята. Наташа се наведе над стенещия си съпруг.
Шоу ги гледаше втренчено, механично преглъщайки кръвта, която пълнеше устата му.
— Добре ли е? — дрезгаво попита той.
— Махай се! — изкрещя Наташа. — Веднага се махай оттук! Остави ни мира! И бездруго ни причини достатъчно злини!
— Аз нямам нищо общо с…
Шоу изведнъж млъкна. Какъв е смисълът, по дяволите?
Франк го задърпа към вратата.
— Да се махаме, преди някой наистина да пострада! — изръмжа той.
Шоу избърса кръвта от лицето си, излезе на стълбището и затръшна вратата.
— Никой не им е казвал, че си чудовище — започна Франк, докато слизаха надолу. — Ние просто…
Шоу внезапно спря, свлече се до парапета и нададе силен вопъл, който отекна в тясното пространство. Стените го подеха, превръщайки го в гръмотевичен ек. Сълзите бавно отмиха кръвта от лицето му. Той рида в продължение на десет минути, а тялото му неудържимо трепереше.
Франк го гледаше и мълчеше. Ръцете му бяха свити в юмруци, очите му бяха насълзени.
Шоу спря да плаче толкова рязко, колкото беше започнал. Изправи се и избърса лицето си.
— Добре ли си? — тревожно го погледна Франк.
— Абсолютно — отвърна с безизразен глас той, обърна се и хукна надолу. Франк се втурна след него.
Изскочи на улицата и се затича. Бягаше равномерно, като човек, който има ясна цел. Край на жалейката. Има ли смисъл да се бориш с живота, отдавайки се на скръбта? Никога нямаше да престане да скърби за Ана, но сега имаше друга, далеч по-важна задача: отмъщението. Никога повече няма да се отклони от нея и няма да спре, преди да я изпълни.
Вече знаеше откъде да започне.
Кейти Джеймс.
Този път нямаше да приеме никакъв отказ.
62
— Проверих историята за Краков и за баща ви — рече Кейти.
Двамата седяха в малката стаичка на Арон Лесник. Общежитието беше на брега на Темза, в квартал, който нямаше нищо общо с онзи около централата на Финикс Груп. Донесе закуска и кафе, които дребният поляк лакомо унищожаваше.
— Тъй ли? — изломоти той с пълна уста, преглъщайки сандвича с шунка.
— Разбира се. Журналистите винаги подозират, че ги лъжат.
— Аз не лъжа! — възкликна Лесник и отпи голяма глътка кафе.
Тя сведе поглед към бележките си.
— Баща ви е Елисаз Лесник, редактор на всекидневник в Краков. Убили са го през 1989 година.
— Руснаците го убиха. По онова време Полша водеше борба за своето освобождение начело с Лех Валенса. Баща ми пишеше истината, което не се харесваше на руснаците. Една вечер се появиха и го убиха. Аз бях още малко момче.
— Това не е доказано — поклати глава Кейти.
— Не ми трябват доказателства, защото знам! — извика Лесник и удари стената с юмрук.
— Значи мразите руснаците, така ли?
— Не ми ли вярвате? — зяпна полякът. — Мислите, че съм съчинил тази история, защото мразя руснаците? Аз видях много убити хора, много кръв. Вие ми зададохте въпроси, а аз ви казах истината.
Обидата в очите не му попречи да отхапе огромен залък от сандвича си.
— Не ми отговорихте на въпроса дали пребивавате незаконно в страната — напомни му тя.
— Имам си виза — отвърна той, извади паспорта си и го разтвори.
— Защо тогава ви е страх да се обърнете към полицията?
— Защото ще помислят, че имам нещо общо с тази работа. Те не правят разлика между поляци и руснаци. А после ще се разчуе и убийците ще започнат да ме търсят.
Видях какво стана с баща ми. Не искам да умра като него.
— Казахте, че притежавате добри компютърни умения. Може ли да ви задам няколко въпроса?
— Давайте.
Тя изстреля поредица от сложни технически въпроси, от които не разбираше нищо. Беше ги получила от познат програмист, заедно с отговорите. Лесник отговори без нито една грешка.
— Ако не ми вярвате, дайте ми някакъв развален компютър и веднага ще го оправя — предизвикателно я изгледа той.
— Длъжна съм да проверя — сладко му се усмихна тя. — А сега да поговорим за служителя на име Харис.
Беше се сдобила с подробно описание на въпросния мъж.
— Свестен човек. Възрастен. Бяла коса, мирише на пури. Разговаряхме за работата. Мисля, че ме хареса. Каза, че условията във Финикс Груп са много добри. Бях пил много вода и се наложи да отида до тоалетната в коридора. Когато се връщах, чух изстрелите на долния етаж. И се скрих, както вече ви казах.
Кейти старателно си записваше.
— Добре — кимна тя. — А сега ми разкажете за…
Не довърши изречението си, защото вратата отлетя от пантите си и в рамката застана той.