Каменната маймуна
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Каменната маймуна». Краткое содержание книги:
Нюйоркската полиция е в безизходица. За пореден път, на няколко мили от Лонг Айлънд, е потопен кораб с китайски дисиденти. Някой преследва малцината оцелели и хладнокръвно ги избива. Оскъдните улики водят към наемния убиец Призрака, който изпълнява заповедите на анонимен поръчител. По горещата молба на властите в разследването се включва необикновеният екип Линкълн Райм-Амелия Сакс.
Ала заплетеният случай се оказва със също толкова задънени улици, колкото и лабиринтите в нюйоркското гето.
За 48 часа Призрака трябва да бъде заловен. Никой обаче не знае как изглежда той…
— А, игри с карти? — изсумтя Ли. — Те игри на късмет. Става само за правене на пари. Виж, при тях ти пази тайни, като крие карти от противник. Най-добри игри онези, при кои крие тайни в своя глава. Вейчи? Чувал за нея?
На Райм му прозвуча познато.
— Като дама ли? — поинтересува се.
— Дама? Не, не.
Райм разгледа дъската, която Ли извади от плика и постави върху масичката до леглото. Беше разделена на много квадратчета. След това китаецът измъкна две торбички: едната със стотици миниатюрни бели пулове, другата
— с черни.
Изведнъж на Райм страшно му се дощя да играе и той съсредоточи цялото си внимание към разпалените обяснения на Сони за правилата и целта на вейчи.
— Изглежда просто — каза след малко.
Играещите се редуваха да слагат пуловете си върху дъската, опитвайки да заобиколят фигурите на противника и да възпрепятстват ходовете му:
— Вейчи като всички велики игри: прости правила — трудна победа. — Ли раздели пуловете надве и заобяснява:
— Играта измислена преди много години. Аз изучавал живот на най-добър играч на всички времена. Казва се Сипин Фан. Живял през осемнайсети век по ваше летоброене. Оттогава не се раждал никой по-добър. Играел игра след игра с Тинан Су, кой бил добър почти колкото него. Завършвали най-често равно, но Фан печелел малко повече точки, така че той по-добър. Ти знае защо?
— Защо?
— Су играе винаги в защита; Фан обаче… той предпочитал винаги нападение. Пред цяло време само напред, бил енергичен, луд.
Райм чувстваше ентусиазма на събеседника си.
— Играеш ли много?
— В Китай членува в клуб. Много играе, да. Гласът на Ли заглъхна и той посърна леко. Райм се
почуди защо. Китаецът отметна мазната си коса назад и каза:
— Добре, хайде играе. Ти каже колко. Може продължи дълго време.
— Не съм уморен.
— И аз. Така, ти никога не играл, затова аз дава предимство. Три пула повече. Не изглежда много, но във вейчи голямо, голямо предимство.
— Не — отказа Райм, — не искам никакви предимства.
— Аз дава предимство само защо ти не играл преди. Това единствена причина. Опитни играчи винаги прави така. Това обичай.
Райм оцени тактичността на Ли, но остана непреклонен:
— Не, ти ще играеш пръв. Давай.
Ли сведе поглед и се съсредоточи върху дъската между тях.
Четвърта част
Да отрежеш опашката на демона
Сряда, от Часа на дракона (7.00) до Часа на петела (18.30)
Във вейчи колкото по-равностойни са противниците, толкова по-интересна е играта.