Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Диво сърце - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Диво сърце

Электронная книга - «Диво сърце». Краткое содержание книги:

Решителната Къртни Харт знае, че изчезналият й баща е жив, изгубен някъде из земите на индианците. Мъжът, когото тя избира да я заведе при бащи й, е толкова див и опасен, колкото местата, през които минават: това е красивият и загадъчен майстор на пистолета на име Чандос.
С очи, по-сини от небето, Чандос разпалва в сърцето на невинното момиче буйна страст, макар че тъмните тайни, които измъчват душата му, я плашат. Опасностите, на които са изложени животът и чувствата им, ще ги научат да се доверяват един на друг… и ще дадат воля на дивите страсти, които само любовта може да укроти.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 104
Перейти на страницу:

Заслепена от страданието си, тя изрече една от ругатните на Чандос:

— По дяволите!

40.

Кухнята беше ярко осветена, в нея нямаше никого освен Соутут, който седеше на масата пред чаша с мляко и парче черешов пай. Когато задната врата се отвори и Маги влезе, той не помръдна. Видът му беше угрижен.

Той се облегна на стола си и я измери с поглед.

— Ще му кажеш ли?

Маги се спря и го погледна.

— Значи си знаел. Не ти ли мина през ум ти да му кажеш?

— Не. Чаках да видя какво ще направиш. Между другото — Соутут се ухили, — момчето ме накара да се закълна, да забравя, че съм го виждал. Наистина го искаше. Знаеш го какъв е.

Маги скръсти ръце и впери поглед към вратата, която делеше кухнята от останалата част на къщата.

— Още ли не си е легнал?

— Струва ми се, че не е — Соутут кимна с глава. — Рано е. Как е младата госпожица?

— Склоних я да си легне. Знаеш ли, че тя е дъщеря на д-р Харт?

— Така ли? Е, една грижа по-малко. Сега поне знам, че ще остане още известно време, ако не тук, то в града.

— Не съм толкова сигурна — Маги въздъхна. — Девойчето беше ужасно потресено, като чу, че баща й се е оженил. Младата госпожица е много нещастна, Соутут.

— Всичко ще се оправи, когато Кейн се върне.

— Мислиш ли, че ще се върне?

Соутут кимна.

— Никога преди не съм го виждал толкова хлътнал като тази вечер, Маги. Това момиче означава много за него. Сигурно и ти си си помислила същото, иначе дори нямаше да ти хрумне да казваш на Флетчър.

— Моята причина е друга — каза тъжно Маги. — Ако беше само това, не бих рискувала да му вдъхвам някаква надежда при положение, че след това може да се разочарова. Но от госпожица Харт научих, че преди четири години в Канзас група бели мъже са избили жестоко команчите в едно индианско селище, и оттогава момъкът търси убийците, за да им отмъсти.

— Дявол да го вземе — прошепна Соутут. — Тогава Мира е мъртва.

— Така изглежда — отвърна Маги — Убита е. И Флетчър има право да го знае.

Къртни се събуди от силни гласове, които се приближаваха към къщата. След малко вратата се отвори и тя седна разтревожена в леглото, прикривайки се със завивките. В рамката на вратата се показа един огромен мъж. Зад него беше Маги, която го избута встрани и влезе в стаята. Внимателно изгледа Къртни и след това се обърна към мъжа.

— Виждаш ли какво направи? — каза тя високо и доста гневно. — Изплаши бедното девойче! Можеше да почакаш до сутринта.

Мъжът пристъпи напред и внимателно, но твърдо отмести Маги от пътя си. Очите му бяха вперени в Къртни, в израза на лицето му се четеше решителност.

Той беше висок и мускулест, с широки рамене и голям гръден кош, с дебели яки ръчища. Имаше изразителни кафяви очи и тъмнокестенява коса с няколко сиви кичура над веждите. Дебелите му мустаци също бяха прошарени. Би могъл да с привлекателен, ако не беше толкова мрачен, помисли си Къртни.

Девойката седна още поизправено на дивана. В къщата имаше само една спалня и тя не се беше съгласила да измести Маги от леглото й.

— Кой сте вие, господине? — попита тя.

Прямият й въпрос го постресна малко. Той дори погледна към Маги, сякаш да я попита: — „Това ли е твойто бедно изплашено момиче?“ Имаше вид на човек, който е свикнал хората да му се подчиняват. Дали това не беше собственикът на Бар Ем?

— Аз съм Флетчър Стратън, госпожице Харт — каза той рязко. — Разбирам, че се познавате твърде добре със сина ми Кейн.

— Не, не го познавам — сопнато отвърна Къртни. — И ако това е причината, поради която така нахлухте тук…

— Вие го познавате като Чандос.

Тя присви очи.

— Не ви вярвам. Той спомена името ви. Ако му бяхте баща, щеше да ми каже.

— Кейн не ме нарича „татко“, откакто Мира го взе със себе си — отвърна й Флетчър — Мира, това е майка му, една упорита чернокоса жена, която не прощава лесно. Той има нейните очи. По тях го познах, когато дойде тук десет години след като и двамата ги бях отписал.

Къртни беше шокирана от думите му и бързо погледна към Маги за потвърждение.

— Вярно е, девойче — тихо рече старата дама. — Не бих злоупотребила с доверието ти, ако той нямаше право да знае. — Тя заби поглед в ръцете си. — Флетчър, ти не ми даде възможност да довърша това, което имах да ти съобщя. Не ми е лесно да ти го кажа. Боя се, че Мира е мъртва, както и команчите, с които живееше. От това, което госпожица Харт ми каза, излиза, че когато Кейн си тръгна оттук, той се е върнал при тях, за да ги намери всичките жестоко изклани, и оттогава преследва белите, които са виновни за това.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 104
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)