Сянката на Бога
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
Въпреки забраната Ласитър се заема със случая, който го отвежда по целия свят. В хода на разследването той се натъква на мощна организирана сила, която неумолимо пречупва неистовите му усилия да накаже престъпниците. Сериозните му връзки и познанства в различните служби не му помагат особено и той се озовава в ролята на преследвания преследвач.
Кой и защо извършва поредица от абсолютно безсмислени, на пръв поглед, убийства. Ще надхитри ли преследвачите си Джо Ласитър. Пригответе се за шеметно пътуване в дебрите на един напълно непознат свят, в който всичко противоречи на нормалните човешки представи за световен порядък.
Появиха се деветнайсет записа в различни издания на „Вашингтон поуст“, „Вашингтон таймс“, „Феърфакс джърнъл“ и „Асошиейтед прес“. Записите попадаха в две групи: осем статии в първите три дни след убийствата, две за отварянето на гроба и останалите на тема „Джон Доу избягва“ и убийството на полицая. Само толкова. Нищо повече не бе публикувано след това.
Преглеждането на самите репортажи беше мъчително, отчасти защото съживяваше позабравения ужас от смъртта на сестра му, отчасти защото започна да осъзнава безполезността на мрежата, която бе хвърлил с надеждата да улови нещо. Можеше наистина да преконфигурира параметрите на извадката по такъв начин, че да получи всичко, написано за смъртта на сестра му, но това нямаше да му помогне да открие други подобни случаи. Имаше десетки синоними за „дете“, „палеж“ и „убийство“. Ако ги използваше, щеше да се наложи да отсява зърното от плявата на десетки хиляди записи.
Особено потискащо бе, че вниманието на пресата се бе оказало толкова краткотрайно и повърхностно. Несъмнено за нея случаят „Кати и Брендън“ беше незначителна новина, чието място е във вътрешните страници. Никой от отразяващите журналисти не бе имал търпението да проверява дали престъплението е предумишлено, както се бе и оказало. Нито някой се бе заинтересувал от онова, което се криеше зад второто изгаряне на тленните останки на Брендън. Да не говорим, че никой не бе коментирал вероятността Джон Доу да има съучастници. Събитията бяха отразени, но не и анализирани.
Ласитър предполагаше, че нещата стоят по същия начин във всеки мегаполис, където двойното убийство от събота отстъпва на неделното застрелване в кола. Случаят с Кати бе особено ужасяващ, но дори и той се бе оказал неспособен да задържи вниманието на пресата за по-дълго.
Този път въведе: Райнер И палеж И Прага. И не получи нищо. Объркан, се върна към първоначалната заявка и използва възможността за преглед, която го изпращаше направо към ключовите думи във всеки от извлечените записи. Накрая остана само един материал, който можеше да има отношение. Беше кратко съобщение в малък ежедневник, публикуван в Бресингам, Британска Колумбия, на стотина мили северно от Ванкувър. Историята разказваше как Брайън и Марион Кер заедно с тригодишния им син Бари са загинали при пожар, който местната полиция намираше за „съмнителен“.
Макар да не бе само жена и дете както в неговия случай и при Иржи Райнер, Ласитър все пак реши да потърси по-подробно: Кер И Бресингам И (пожар ИЛИ палеж).
И намери цели осем статии за събитието. Два дни след първото съобщение за пожара, полицията бе потвърдила, че става дума за умишлен палеж. Огънят бе избухнал на три различни места едновременно, а в лабораторията по криминалистика бяха установили, че са използвани акселеранти. Свидетели съобщаваха, че са видели човек, бягащ от къщата малко след избухване на пламъците.
Първото, което хрумна на Ласитър, бе, че всички деца са момченца — поне засега. Брендън, сина на Райнерови, детето на семейство Кер.
От друга страна, случаят с Кер беше по-особен. Ласитър щеше да си спомни, ако бе намерил в паспорта на Грималди и канадска виза. Но беше сигурен, че не е видял такава. По-важна бе датата: 14 ноември. На този ден Грималди все още беше в болницата. Това беше само няколко дни след погребението на Кати и Брендън. Джо изпъшка разочаровано, изключи компютъра и се обади на Джуди във Вашингтон.
— Ей! Къде си този път?
— Прага.
— Дай ми номера си! Не помниш ли, че трябва да държим връзка? — Даде й го. — Нещо ново около Бепи?
Ласитър помълча, преди да отговори:
— Не — каза той накрая.
— Значи причината сигурно е в теб…
— В това няма съмнение.
— В такива случаи се казва „омитай се“. Веднага!
— Вече съм в Прага. И освен това… не още.
— Защо?
— Защото имам да свърша някои неща. А от теб искам да се погрижиш за семейството на Бепи. Някакъв постоянен източник на доходи. Достатъчен за детето и човека, който ще се грижи за него. Знаеш за какво говоря — достатъчно, за да могат да се оправят.
— За колко време?
— За колкото потрябва.
— Досещаш се, че това може да означава значителна сума.
— Джуди… аз имам много пари.
— Ясно. Друго.
— AmEx.
— Какво за тях?
— Ти ми кажи.
— Интересуват се каква роля смяташ да играеш… след продажбата.
— Никаква.
— Не мисля, че искат да чуят това.
— Не ме интересува какво искат.
— В такъв случай, предложението им е за дванайсет и половина с дял от акциите на стойност три милиона. Уловката е, че не можеш да ги кешираш, преди да са изтекли три години. Освен това искат споразумение за въздържане от конкурентна борба.