Град от кости
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислав Пенчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Междувременно разследването става абсолютно неконтролируемо. Един от заподозрените изчезва, застрелян е полицай — и случаят влудява Лос Анджелис!
— Куклата е наред. Ще я донеса следобед.
— Радвам се. Но не ти се обадих за това. Исках да направя уточнение по доклада, който ти дадох за дъската за скейтборд. Ако все още е от някакво значение.
— Не особено, но все пак за какво става дума? — Бош отвори следователския дневник и прелисти до въпросната експертиза. — Ами там пише, че периодът на производство на дъската е между февруари седемдесет и осма и юни осемдесет и шеста, нали? Сега мога да стесня периода почти наполовина. Специално тази дъска е произведена между седемдесет и осма и осемдесета. Двегодишен период. Не знам дали това ти говори нещо, или не.
Бош разгледа доклада от експертизата. Поправката на Джеспър нямаше особено значение, поради отпадането на Трент като заподозрян, а и дъската за скейтборд не беше категорично свързана с Артър Делакроа. Все пак любопитството му се събуди.
— Как успя да намалиш периода? Тук казваш, че същият модел е произвеждан до осемдесет и шеста.
— Така е. Но специално тази дъска има дата. Хиляда деветстотин и осемдесета.
— Почакай. Къде? Не видях никаква дата.
— Свалих колелцата. Реших да проверя за евентуално поставени търговски знаци на производителя. Нямаше. Но после забелязах, че някой е издълбал датата в дървото.
— При самото производство?
— Не мисля. Не е професионално направено, а и беше трудно за разчитане. Трябваше да го гледам под лупа и на специална светлина. Мисля, че така първоначалният собственик е гарантирал правата си в случай на възникване на спор. Например при кражба. Споменах ти, че доста време дъските на „Боуни“ бяха върхът на сладоледа. По-лесно беше човек да открадне някоя, отколкото да я намери в магазина. Момчето, което е купило дъската с оригиналните колела, не тези, които са поставени сега, е издълбало датата. Хиляда деветстотин и осемдесета АДе.
— АДе?
— Съкратено от Аппо Вопиш или както там се произнася. На латински е. „От рождението на Христа.“
— Не. Означава Артър Делакроа.
— Какво? Кой е пък този?
— Жертвата, Антоан. Артър Делакроа. — Бош усети как пулсът му се ускори. — Антоан, изчакай ме. Идвам веднага.
— Чакам.
46.
Магистралата беше задръстена и Бош се бавеше. А го притискаше усещането за засилваща се неотложност. Преместванията обикновено се правеха след раздаването на заплати в края на месеца. Това му оставяше само три-четири дни за приключване на разследването. Не искаше да го остави на друг, дори само на Едгар. Искаше да го завърши сам.
Извади розовото листче от джоба си и набра написания там номер на мобилния си телефон.
— Оперативна служба, слуша лейтенант Боленбах.
Бош прекъсна връзката. Изпоти се. Боленбах сигурно имаше индикатор откъде идва позвъняването и отлагането на разговора беше пълна глупост, защото щяха да го прехвърлят независимо дали щеше да се обади да го чуе лично, или не.
Остави телефона и бележката настрани и се опита да се съсредоточи върху разследването. По-точно върху информацията за скейтборда, намерен в къщата на Николас Трент. След десет дни усилена работа случаят напълно излизаше от контрол. Човек, чиято непричастност се беше борил да защити, сега се оказваше единствен заподозрян, свързан от уликите с жертвата. Следващата мисъл, произтичаща напълно естествено от този извод, се съдържаше в думите на Ървинг. Може би му беше време да си ходи.
Телефонът зазвъня. Отначало смяташе да не отговаря, но после реши, че съдбата му е неизбежна. Беше Едгар.
— Хари, какво правиш?
— Казах ти. Трябва да сляза до „експертизи“. — Иска му се да не споменава за последното откритие на Джеси преди да го е видял с очите си.
— Можех да дойда с теб.
— Загуба на време.
— Слушай, Хари, Билетс те търси и такова… носи се слух, че ще те местят.
— Не ми е известно.
— Ще ми кажеш, ако научиш нещо, нали? От доста време сме заедно.
— Първо на теб, Джери.
В Паркър Сентър един от полицаите във фоайето му помогна да качи куклата на Джеспър, който я прибра в шкафа за съхранение, после отведе Бош в лабораторията. Скейтбордът беше поставен върху маса за изследване. Джеспър включи една настолна лампа и изгаси централното осветление. После нагласи увеличителното стъкло, та Бош да разгледа надписа.
— Изглежда като полиран — каза Джеспър, докато Бош го разглеждаше. — Мисля, че в някакъв момент някой е направил пълен ремонт. Нови колела и нов лак.
— Ще трябва да го взема — каза Бош и се изправи. — Може би ще го покажа на някои хора.
— Аз приключих с него. Твой е.
— Провери ли дали това е единственият надпис?
— Да. Няма друг.
— Да ти се намира кутия?