Червенокосата дева
- Автор: Бъзби Шърли
- Серия: louisiana #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата дева». Краткое содержание книги:
Като видя, че жертвата му се измъква, Уилям скочи на крака и изкрещя с дрезгав глас:
— Не! Никол идва с нас.
Регина му хвърли презрителен поглед и каза студено:
— Аз едва ли мисля така, сър! Вие влязохте в дома на брат ми неканени, обидихте гостенката ни, самата мене третирахте с такъв език, какъвто се надявам никога повече да не чуят ушите ми, а жена ви почти ме накара да оглушея с бръщолевенията си, показващи лошо възпитание и ниска култура. При тези обстоятелства, които така ясно демонстрирахте, мога да ви уверя, че Никол Ашфорд никога няма да бъде оставена в ръцете ви. Още повече, възнамерявам да предявя обвинения срещу вас и съпругата ви. Ще постъпите мъдро, ако си тръгнете, преди да съм оформила решението си!
За първи път неспособен да каже нито дума Уилям я гледаше с отворена уста и преди още да е осъзнал казаното, Туикъм с помощта на втория иконом, умело насочи двамата членове на семейство Маркъм към масивната входна врата като я заключиха след тях.
Покланяйки се с дълбоко уважение към Регина Туикъм каза тържествено:
— Ако ми позволите да споделя, мадам, това беше много добре направено!
— Е, да и аз си мисля така! — съгласи се Регина с присъщата й скромност. — Саймън, къде си? — извика тя. — Знам, че сигурно висиш на перилата и надничаш като някоя прислужница. Слез долу!
— Ха! — изръмжа Саймън, появил се така внезапно. Нелюбезното обвинение на Регина се оказа вярно. Той продължи с раздразнен тон: — Какво друго можех да направя, когато ти ми нареди така? И то в собствения ми дом! Казвам ти, Регина, няма да се примиря с властните ти методи. — За нещастие провали цялата тирада, като се закиска. — Много хитро ги изгони — призна той. — Винаги съм казвал, че си много умна за жена!
Сестра му само изсумтя, по не много пристоен за една дама начин и попита?
— Къде е Никол?
— Тук съм — извика Никол и последва Саймън във фоайето.
Наясно с любопитните погледи на прислугата Саймън поведе дамите към кабинета си. Въпреки, че беше доволен от преживяването, знаеше, че нещата бяха много по-сериозни.
Никол също преценяваше държанието си като неприлично и се срамуваше от ролята, която бе изиграла в този фарс. Тя каза тихо:
— Трябва да се извиня за дяла, който имам в тази унизителна сцена. Не трябваше да губя контрол и не трябваше да удрям чичо си. Ако решите да ме изхвърлите на улицата, напълно ще съм го заслужила.
— Съгласна съм. Държа се като продавачка на риба — каза с нежност Регина. — Но трябва да призная, че в този случай изобщо не те виня. Какви отвратителни същества са тези твои роднини. Но нещата са сериозни. Саймън, какво ще правим сега?
Лицето на Саймън беше строго и замислено и Никол реши, че има намерение да я изгони от дома си. До този момент не бе разбрала колко се беше привързала към лорд Саксън и сестра му. Ако се разделеше с тях, щеше да бъде като повторна загуба на семейството си. Тя понечи отново да изкаже съжалението си, но Саймън вдигна ръка и я спря. Измери я с поглед и й се усмихна.
— Аха! — изсумтя той. — Какво ще правим, а? Е, ще се бием! — Хвърли на Никол изпитателен поглед. — Нали, момиче?
Никол се отпусна и се усмихна щастливо.
— Щом така казвате, сър.
— Разбира се, че така казвам! Защо да позволявам на тази… а… тлъста жаба, мисля, че така го нарече, да издевателства над нас? — Той замислено добави: — Наистина прилича на такава, нали?
Регина въздъхна отчаяно.
— Тлъста жаба или не — решително започна тя, — той е законният настойник на Никол. Не бих искала да те нараня, мила моя, но откъде накъде имаш такива роднини?
— Те не са ми истински роднини — искрено отговори тя. — Леля Агата е доведена сестра на майка ми и когато родителите ми починаха, нямаше кой друг да бъде избран за настойник.
— Разбирам — каза Регина. — Това значи, че можем да оспорваме настойничеството им. Особено, ако някой като Саймън поеме тези задължения. Ще го направиш ли, Саймън?
— Ама, разбира се! Не казах ли тъкмо това? — изръмжа той. — Ще посетя приятеля си, съдията Уайт на Ръсел Скуеър. Не се съмнявам, че той ще намери някакво решение. Освен това Маркъм няма да направи нищо. Имам подозрението, че чичо ти е грабил с пълни шепи от богатството ти и се обзалагам, че не желае да се проверят нещата. И ние просто ще си траем.
— За първи път съм съгласна с тебе. Ако има нещо незаконно, свързано с управлението на именията, той няма да потърси съда. Освен това днешното им поведение ще ги представи в лоша светлина. Има няколко свидетели, които ще потвърдят, че е ударил Никол. Мисля, че фактът, че не й е роднина също ще наклони везните в наша полза. Друго доказателство е фактът, че живеят доста разкошно и то благодарение на богатството на Никол. Нали така, скъпа?