Дума Ки

Прибрах се и включих телевизора. По Шести канал предаваха извънредна емисия новини. Кенди Браун беше арестуван. Според „източници, близки до разследването“, сред конфискуваните от дома му вещи имало бельо, изцапано с кръв. Предстоеше неизменният ДНК-анализ, ала Кенди Браун не пожела да го изчака. На следващия ден вестниците цитираха признанието му: „Надрусах се и извърших нещо ужасно.“ Прочетох дописката, докато пиех сутрешния си сок. Над статията бе поместена прословутата снимка от записа на охранителната камера, която вече ми беше позната като фотографията, запечатала убийството на Кенди: Кенди държи Тина Гарибалди за китката, а тя го гледа въпросително. Телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката, без да откъсвам очи от снимката. Ужасната смърт на Тина бе обсебила мислите ми. Обаждаше се Уайърман. Попита мога ли да отида в хасиендата. Казах му да ме чака и тъкмо щях да затворя, но осъзнах, че гласът му е някак променен. Попитах какво се е случило.

— Май ослепях с лявото око, muchacho. — Той се засмя. Смехът му беше странен, изпълнен с отчаяние. — Знаех, че натам вървят нещата, но въпреки това съм потресен. Предполагам, че всички се чувстваме по този начин, когато се събудим и разберем, че… — Той си пое дълбоко дъх. — Можеш ли да дойдеш? Опитах се да се свържа с Ан-Мари, но са я повикали по спешност при пациент и… можеш ли да дойдеш, Едгар? Моля те.

— Тръгвам веднага. Горе главата, Уайърман. Дръж се!