Допустим риск

Ким затвори очи и си пое дълбоко въздух. Беше покъртена. Сега вече Елизабет сякаш наистина и говореше. Ким усещаше колко силна е била тя като човек въпреки житейските изпитания: грижовна, състрадателна, щедра, самоуверена и сърцата, все черти, които младата жена би дала мило и драго да притежава.

Отвори очи и още веднъж плъзна поглед по някои редове от записките в дневника. Запита се кой ли е Йов, може би ставаше дума за Йов от Библията?. Прочете за трети път изречението за куклите — дали пък доказателството, използвано срещу Елизабет, не беше кукла?

А може би по трагична ирония на съдбата Елизабет със своята щедрост бе разпространявала, без изобщо да подозира, отровните гъбички? Не беше изключено от тайнственото доказателство наистина да е проличало, че Елизабет носи вина.

Ким гледа невиждащо няколко минути през прозореца — не можеше да се отърси от тези мисли. Но колкото и да си блъскаше главата, не се сещаше в какво е могла да се провини Елизабет. В онази епоха е било невъзможно пристъпите да бъдат свързани с гъбичната плесен. Върна се отново към дневника и започна да прелиства внимателно страниците. Повечето записки бяха съвсем кратички: само по няколко изречения — за трудностите, за времето. Най-ранните записки бяха от 5 декември 1678 година и бяха написани с по-едър и плах почерк — Елизабет споменаваше, че е на тринайсет години. Последните редове бяха писани четиринайсет години по-късно! Един цял живот бе затворен между черните корици — от свенливата надежда на малкото момиче до горчивата самота на младата жена, връхлетяна от необяснима беда.