Героят на времето

— Още един проблем, с който трябва да се справяме.

Вин стисна ръцете му.

— Елънд, знаеш ли защо в края на краищата се съгласих да се омъжа за теб?

— Не, разбира се — засмя се той.

— Защото осъзнах, че ми вярваш. Вярваш ми, както никой досега. В онази нощ, когато се бих със Зейн, реших да ти се доверя напълно. Силата, която разрушава света… ние притежаваме нещо, което тя никога няма да може да разбере. Искам да кажа, че не ми трябва толкова помощта ти, колкото вярата ти в мен. Надеждата. Това е нещо, което никога не съм имала и за което съм разчитала на други.

Елънд бавно кимна.

— Имаш я.

— Благодаря ти.

— Знаеш ли — добави Елънд, — през онези дни, когато отказваше да се омъжиш за мен, непрестанно си мислех колко си странна.

Тя повдигна вежди.

— Хъм, това е доста романтично.

Елънд се усмихна.

— О, стига. Вин, трябва да признаеш, че си необикновена жена. Ти си като някаква причудлива смес от улично хлапе, благородна дама и котка. Като прибавим и това, че успя — за трите кратки години, през които сме заедно — да убиеш не само единствения ми бог, но и баща ми, брат ми и годеницата ми. Доста зловеща подправка към нашата връзка. Няма да възразиш, че това е странна основа за брачен живот, нали?

Вин само завъртя очи.

— Почти се радвам, че нямам и други близки роднини — продължи Елънд. И добави: — Освен теб, разбира се.

— Не смятам да мра, ако намекваш нещо подобно.

— Не — рече Елънд. — Съжалявам. Аз просто… добре де, ти знаеш. Както и да е, опитвам се да обясня нещо. В края на краищата престанах да се притеснявам от твоите странности. Осъзнах, че няма значение дали те разбирам, след като и без това ти вярвам. Глупаво, нали? Та искам да ти кажа, че съм съгласен напълно. Не зная какво правиш и нямам представа как смяташ да го постигнеш. Но вярвам, че ще успееш.

Вин се притисна в него.

— Ще ми се само да можех да ти помогна с нещо — допълни той.

— Заеми се със съвпаденията на числата — каза Вин. Макар че тъкмо тя бе забелязала странната и необяснима закономерност със засегнатите от мъглите, не обичаше да борави с числа. Нямаше нито нужната подготовка, нито опит да се справи с проблема.

— Сигурна ли си, че това може да има нещо общо?

— Нали тъкмо ти каза, че резултатите са странни.

— Да де. Добре, ще поработя по въпроса.

— Само не ми казвай, ако откриеш нещо.

— Това пък с какво ще ни помогне?

— С доверието — отвърна Вин. — Ще ми кажеш какво да правя, но не и защо. Може би така ще успеем да се задържим на крачка пред врага.

„Да се задържим на крачка пред врага? — помисли Елънд. — Това нещо притежава силата да затрупа цялата империя със сажди и очевидно може да чуе всяка произнесена дума. Как ще се «задържим» пред нещо такова?“ Но пък току-що бе обещал да има пълно доверие на Вин.

Тя кимна към бюрото.

— Това писмото ти до Йомен ли е?

— Да. Надявам се да се съгласи да разговаря с мен, след като вече съм тук.

— Бавнобързеца, изглежда, го смята за добър човек. Може би Йомен ще се вслуша в думите ти.