Сплавта на закона

Уаксилий едва успя да се отдръпне — юмрукът профуча покрай носа му, заби се в сандъците и ги натроши. Уаксилий вдигна Възмездие, но Тарсън — движеше се с нечовешка бързина — го удари през ръката. Да, несъмнено беше Пютриумен юмрук. Колосокръвните бяха силни, но не толкова бързи.

Уаксилий се Тласна назад. Ръкопашен бой с този човек щеше да е самоубийство. По-добре…

Покривът избухна.

Всъщност не целият Покрив. Само частта над Уаксилий, през която, изглежда, вагонът бе свален с помощта на някаква платформа. Уаксилий се присви под дъжда от сипещи се метални парчета и Тласна някои от тях настрани. Отгоре откриха огън и Пютриумният юмрук се приведе, когато куршумите зачаткаха около тях.

През отвора скочи мъж с наметало и с фехтовачески бастунчета в ръце. Уейн. Приклекна до Уаксилий, изпъшка и миг след това мержелеещата стена на забързващата сфера ги обгърна.

— Уф. — Уейн изпъшка пак и опипа строшения си крак, който вече зарастваше.

— Не беше нужно да скачаш толкова бързо — укори го Уаксилий.

— О, така ли? Защо не се огледаш, главо проста?

Уаксилий се огледа. Докато бе мерил сили с Пютриумния юмрук, Монетометът се бе качил на един от сандъците, с револвер в ръка. От дулото излизаше тънка струйка дим. А самото дуло бе насочено право към главата на Уакс.

Уаксилий неволно потрепери и отстъпи встрани.

— Благодаря… Но… главо проста?

— Изпробвам нови обиди — отвърна Уейн и се изправи. — Харесва ли ти наметалото ми?

— Това ли те забави? Моля те, не ми казвай, че си пазарувал, докато животът ми бе изложен на риск.

— Трябваше да се справя с тримата тъпаци, които охраняваха входа горе — обясни Уейн и завъртя бастунчетата. — Единият носеше тази великолепна дрешка. — Той се поколеба. — Забавих се, защото се наложи да измисля как да го неутрализирам, без наметалото да пострада.

— Потресаващо.

— Накарах Мараси да го гръмне в крака — продължи Уейн и се ухили. — Готов ли си? Ще се опитам да се справя с нашия колосокръвен приятел.

— Само внимавай. Той е Пютриумен юмрук.

— Очарователно. Уакс, винаги ме запознаваш с много интересни хора. Мараси ще ни прикрива отгоре, ще държи стрелците под постоянен огън. Можеш ли да се справиш с Монетомета?

— Ако не мога, значи ми е време да се пенсионирам.

— Уф. На това ли му казваш оптимизъм? Ще го запомня. Готови?

— Давай!

Уейн прибра сферата и скочи напред, изненадвайки Пютриумния юмрук с внезапната си поява иззад сандъците. Куршумът на Монетомета се заби в земята. Уаксилий се хвърли към Възмездие, който бе изпуснал върху един сандък.

Монетометът реагира рефлексивно — скочи на земята и Тласна револвера.

Ранет може да притежаваше много достойнства, но щедростта не беше сред тях — револверът не бе изработен от алуминий. Тласъкът на Монетомета запокити Възмездие над главата на Уаксилий. Той изруга, наведе се и револверът профуча над него. Имаше още оръжия, разбира се, но те бяха заредени с обикновени муниции.

Уаксилий предположи, че Монетометът се опитва да удари револвера в стената и да го строши, така че Тласна Възмездие с всички сили и го запрати през дупката в тавана.