Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Програмата е съвсем нова — каза му Трр-гилаг. — Серия експерименти, целящи да се открие начин за подобряване на възприятията на старейшините. Не се безпокойте, напълно безопасно е.
— Ние решаваме доколко е опасно, ако нямате нищо против. — Пазителят се мръщеше на блокчето червеникаво желе и лъжичката с дълга цилиндрична дръжка. — Какво е това?
— Пълното описание на съставките се намира тук — посочи документите Клнн-даван-а. — Казано по-просто, това прилича на много пикантен ликов сос на Гуу’рр.
Пазителят примигна.
— Ликов сос ли? Да не се шегувате?
— Е, това разбира се, е силно опростяване — кратко каза Трр-гилаг и хвърли към Клнн-даван-а поглед, изпълнен с професионално неодобрение. Тя леко трепна и мълчаливо се сви, както подобава на сгълчан подчинен. Колкото повече пазителите останеха с впечатление, че Трр-гилаг е шефът, толкова по-добре. Щяха да го наблюдават по-внимателно.
— Тя има предвид, че глазурата е подобна на ликов сос поради многобройните подправки и допълнителната обработка — продължи той. — Надяваме се, че с негова помощ ще можем да отворим ново измерение в живота на старейшините. Вижте, всичко е описано в документите. Напълно безопасно е.
Пазителят тикна кутийката в ръцете му.
— Докажете. Хапнете от него.
Трр-гилаг сви рамене.
— Разбира се. — С върха на лъжичката той взе малко от желето и го опита. — Напълно безопасно — добави и посегна да вземе още. — И между другото, доста вкусно. Искате ли да опитате?
Пазителят направи кисела гримаса.
— Не, благодаря. Прр’т-касст-а, сигурна ли сте, че сте съгласна да направите това?
— Напълно — каза старейшината с тих и изпълнен с копнеж глас, който изобщо не й се наложи да имитира. — Моля ви, пуснете ги.
Пазителят въздъхна.
— Добре, елате. Прр’т-касст-а, вървете напред и ни покажете нишата си.
Тръгнаха към храма — Прр’т-касст-а се рееше отпред, а вторият пазител остана последен. Клнн-даван-а пое дълбоко дъх, като се мъчеше да си придаде възможно най-безгрижен вид. Не смееше да погледне към Трр-гилаг. Първи етап — успешен. Сега й оставаше само да се надява, че схемата, която бяха измислили, ще проработи и на практика. И че тя самата ще успее да изпълни ролята си.
Нишата на Прр’т-касст-а се намираше на три разкрача височина в северозападната стена на храма. Първият пазител натисна един бутон на панела на стената и на върха се появи въжена платформа. Голяма колкото за трима. Което означаваше, че по всяка вероятност единият от пазителите щеше да настои да се качи с тях.
Оказа се права.
— Ще се наложи да дойда с вас — каза единият от пазителите, стъпи върху платформата и застана в десния й край.
— От другата страна, ако обичате — каза Трр-гилаг, като го премести в левия край. — Аз трябва да съм в средата, а асистентката ми — от дясната ми страна.
Пазителят не възрази. Клнн-даван-а застана отдясно, а Трр-гилаг се промуши между двамата. Пазителят даде знак на колегата си и платформата започна да се издига.
— Добре — енергично каза Трр-гилаг, когато стигнаха на необходимата височина, подаде кутийката на Клнн-даван-а и извади чифт хирургически ръкавици. — Бихте ли отворили нишата, пазителю?
При звука от отварянето Клнн-даван-а трепна. Невероятно шумни неща, очевидно нарочно направени така, за да предупредят при случай пазителите и старейшините.
Знаеше, че няма абсолютно никаква възможност да отвори незабелязано вратичката на нишата на Прр’т-зевисти, без да остане незабелязана. Още повече при наличието на пазител на половин разкрач разстояние.
Но тя и не смяташе да го прави. Всъщност силно се надяваше да не й се наложи.
— Добре — отново каза Трр-гилаг, докато си слагаше ръкавиците и гледаше фссс-органа на Прр’т-касст-а. — Ще задържите ли вратата отворена, пазителю? Отлично. Готова ли сте, Клнн-даван-а?
— Готова съм. — Лявата й ръка държеше кутийката по такъв начин, че да закрива нишата на Прр’т-зевисти от погледа на пазителя. В дясната си ръка — също скрита зад кутията — стискаше лъжичката.
— Прр’т-касст-а?
— Готова съм — каза тя, увиснала наполовина вътре, наполовина извън храма пред Клнн-даван-а. Прозрачното й тяло беше също в такава позиция, че да може да допринесе поне малко към делото. Преструваше се, че очаква с интерес предстоящия експеримент.
— Добре тогава. — Трр-гилаг взе лъжичката от ръката на Клнн-даван-а и загреба от желето.
Капакът на дръжката на лъжичката се освободи и в ръката й остана малка спринцовка за вземане на проби.
— Започваме. — Трр-гилаг опита отново от желето и изви ръката си така, че да скрива липсващия край на дръжката. — Добре, Прр’т-касст-а. Кажете ми какво чувствате.