Пясъчна буря
- Автор: Роллинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
— Достатъчно ни дърпа конците на всичките. Отговори на въпроса й, по дяволите. Какво става?
— Омаха! — предупреди Кара, но в гласа й нямаше много енергия.
Корал се плъзна настрани, готова да нападне Омаха по фланга. Пейнтър отново й даде знак да не се намесва. Омаха размаха пистолета.
— Отговори ми! Каква проклета игра се разиграва тук? И за кого работиш наистина?
Пейнтър нямаше друг избор — трябваше да разкрие картите си. Имаше нужда от съдействието на групата. Ако искаше да спрат Касандра и да спасят Сафиа, трябваше да си осигури помощта им. Двамата с Корал не биха се справили сами.
— Работя за американското министерство на отбраната — призна той най-накрая. — И по точно за АИОП. Изследователски и развоен отдел на министерството.
Омаха поклати глава.
— Направо върхът! Военните? Какво общо има всичко това с тях? Тръгнали сме на археологическа експедиция.
Кара отговори преди Пейнтър да е отворил уста. — Експлозията в музея.
Омаха погледна към нея, после пак към Пейнтър. Той кимна.
— Права е. Онова не беше обикновен взрив. Остатъчната радиация сочи към една невероятна възможност. — Очите на всички бяха вперени в него, освен тези на Корал, която беше насочила цялото си внимание към Омаха и пистолета му. — Съществува голяма вероятност експлодиралият метеорит да е съдържал някаква форма на антиматерия.
Омаха се изсмя гръмко, сякаш отдавна бе сдържал натрупалата се подигравка.
— Антиматерия… Пълни глупости! Ти за какви ни взимаш?
Корал се обади делово, професионално.
— Доктор Дан, Пейнтър ви казва истината. Лично направихме замервания в зоната на взрива и открихме 2-бозони и глуони, разпадни частици от взаимодействие на материя с антиматерия.
Омаха се намръщи, вече не толкова уверен.
— Знам, че звучи абсурдно — каза Пейнтър. — Но ако свалиш пистолета, ще обясня.
Вместо да го свали, Омаха приближи пистолета до главата му.
— Досега само с него успях да те разприказвам. Пейнтър въздъхна. Струвало си бе да опита.
— Нека бъде по твоя начин тогава.
С насочен в лицето пистолет, той резюмира накратко информацията — за Тунгуския метеорит в Русия през 1908, за уникалната гама-радиация, открита там и в Британския музей, за плазмените характеристики на експлозията и как имало данни, че някъде в пустините на Оман вероятно лежи находище на антиматерия, запазено по някакъв непознат начин, който я е съхранил стабилна и нереагираща въпреки присъствието на материя.
— Макар че вече може да е в процес на дестабилизация — завърши Пейнтър. — Възможно е именно това да е причината метеоритът в музея да експлодира. Същото може да се случи и тук. Времето е критичен фактор. Може би сега е последният шанс да открием и запазим това находище на неограничена енергия.
Кара се намръщи.
— И какво смята да прави американското правителство с такъв неограничен източник на сила?
Пейнтър прочете подозрението в очите й.
— На първо време да го охранява. Това е непосредствената и най-важна цел. Да го защити от онези, които биха посегнали на него. Ако такава сила попадне в неподходящи ръце…
Възцари се мълчание, докато думите му утихваха. Всички те знаеха, че вече не границите, а идеологиите деляха света. Макар и необявена, в момента се водеше нова световна война, в която фундаменталните добродетели и уважението към човешките права биваха атакувани от сили на нетърпимост, деспотизъм и сляпа жар. И макар битките й понякога да се водеха пред очите на целия свят — в Ню Йорк, в Ирак, — истинската борба беше невидима, тайна, с незнайни герои и скрити злодеи.
По собствено желание или не, групата се беше оказала въвлечена във войната.
Кара наруши мълчанието:
— А онази другата група? Похитителите на Сафиа. Те са същите, които проникнаха в Британския музей.
Пейнтър кимна.
— Така смятам.
— Кои са те? — Омаха още държеше пистолета насочен към главата му.
— Не знам… не знам със сигурност.
— Глупости! Пейнтър вдигна ръка.
— Знам само кой ги води. Мой бивш партньор, къртица, внедрена в АИОП. — Беше твърде изтощен, за да крие гнева си. — Казва се Касандра Санчес. Така и не открих за кого работи. Някаква чужда сила. Терористи. Черноборсаджии. Знам само, че са добре финансирани, организирани и абсолютно безмилостни в методите си.
Омаха изсумтя.
— А ти и партньорката ти сте от сладките пухкави животинчета.
— Ние не убиваме невинни хора.
— Не, вие сте много по-лоши! Оставяте други да ви свършат мръсната работа. Знаели сте, че се очаква да завалят лайна, но си държахте устите затворени. Ако ни бяхте казали навреме, можехме да се подготвим по-добре. Можехме да предотвратим отвличането на Сафиа.