Кейсей

Зашлеви ми плесница, тъй силна, че паднах на пода.

— Не смей повече да ми причиняваш болка! И да ми казваш какво да правя и какво не!

В този момент го мразех толкова силно, колкото го обичах.

— Напускам те! — изхлипах.

— Сериозно ли? — подигра ми се той. — И къде ще идеш? Как ще живееш без парите, които ти давам?

— Ще си намеря друг мъж — отвърнах. Лицето му потъмня и чертите му се изкривиха от гняв.

— Не, няма — избухна той. — Ти си моя. Платил съм за теб. И ще те притежавам, докогато реша.

Миг по-късно вече беше отгоре ми и дърпаше полите ми, а тялото му тежко притискаше моето.

— Престани! — изкрещях побесняла, че се държи така с мен.

Опитах се да се освободя. Блъсках го, мъчех се да се отскубна, но напразно. Накрая се отказах и се предадох. Чувствах органа му твърд и заплашителен в слабините си. Той нахлу в мен и ми причини страшна болка!

— Моля те, имай милост! — изхлипах.

Но Сано сан се засмя, а после застена и засили тласъците, като се наслаждаваше на страданието ми. Докато лежах сред пареща болка, сълзи и унижение, той се избърса в кимоното ми.

— Нека това ти бъде за урок, да си знаеш мястото — каза той.