Цезар (Част I: Завоевател и заговорници)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Цезар (Част I: Завоевател и заговорници)». Краткое содержание книги:
— Не разбирам — намръщи се Брут. — Ако сме в извънредно положение и Помпей командва, защо насилието още не е овладяно? Какво правят властите?
— Засега нищо, племеннико.
— Защо?
— Защото Помпей иска да го обявят за диктатор.
— Това не ме изненадва. Той се стреми към абсолютната власт още откакто екзекутира баща ми в Италийска Галия. И бедния Карбон, на когото дори не осигури малко дискретност, за да облекчи червата си, преди да го обезглави. Помпей е варварин.
Сломеният вид на Катон натъжаваше Брут, който бе само единайсет години по-млад от него. Затова никога не беше приемал Катон като чичо, по-скоро като по-голям брат, умен и смел, и с толкова невероятно силен дух. Разбира се, Брут не познаваше много добре Катон от детството и младостта си. Сервилия не позволяваше чичо и племенник да се сближат. Всичко се промени, когато Цезар дойде с всички атрибути на понтифекс максимус, за да обяви, че разтрогва годежа на Брут с Юлия, за да я омъжи за човека, убил бащата на Брут. Защото Цезар се нуждаеше от Помпей.
Сърцето на Брут бе разбито в този ден и раната никога не заздравя. О, той обичаше Юлия! Беше я изчакал да порасне. За да я изпрати на човек, който не беше достоен дори да пълзи в краката й. Тя обаче щеше да го осъзнае с времето, затова Брут се оттегли и зачака, без да престава да я обича. До смъртта й. Не беше я виждал с месеци, а тя неочаквано почина. Искаше му се само да вярва, че някъде, по някое друго време, те отново ще се срещнат и че тя ще го заобича толкова страстно, колкото той нея. И така, след смъртта й гой се отдаде на Платон, на този най-прочувствен и нежен от всички философи, чиито мисли така и не можеше да разбере, преди Юлия да напусне света на живите.
И сега, докато наблюдаваше Катон, Брут разбра какво изпитва той, нещо, което никой друг от обкръжението на чичо му не можеше да осъзнае: защото той гледаше един мъж, чиято любов бе загубена, мъж, който се беше научил да не обича. Тъга обхвана Брут и го накара да сведе глава. „О, чичо Катоне — искаше му се да извика, — аз те разбирам! Ние с теб сме близнаци в пустошта на душата и не можем да намерим пътя към градината на покоя. Чудя се, чичо Катоне, дали в мига на смъртта си пак ще мислим за тях: ти за Марция, аз за Юлия. Ще изчезнат ли някога болката, спомените, необятността на загубата ни?“
Той обаче не изрече нищо подобно, просто остана със сведени очи. Сетне преглътна и прошепна едва чуто:
— Какво ще става занапред?
— Едно няма да стане, Бруте. Помпей никога няма да бъде обявен за диктатор. Ще спра сърцето си със собствения си меч насред форума, преди да го видя. В тази република няма място за Помпей… нито за Цезар. Те искат да бъдат по-добри от всички други хора, искат да ни накарат да изглеждаме като джуджета пред тях? Искат, да бъдат като… като… като Юпитер. И ние, свободните римляни, да ги почитаме като богове. Но не и този свободен римлянин! Преди това ще умра, заклевам се.
Брут отново преглътна:
— Вярвам ти, чичо. Но ако не можем да излекуваме тези рани, можем ли поне да разберем какво ги е причинило? Такива бели! Струва ми се, че така е било през целия ми живот и става още по-зле.
— Аз започнах с братята Гракхи, по-специално с Гай Гракх. Минах през Марий, Цина, Карбон, до Сула, а сега Помпей. Ала не от Помпей се страхувам, Бруте. Той никога не ме е плашил. Страхувам се от Цезар.
— Не познавам Сула, но се говори, че Цезар бил като него.
— Точно така. Сула. Винаги опираме до безупречното потекло. Точно затова никой не се боеше от Марий и никой не се бои от Помпей сега. Да си патриций, значи да си по-добър от останалите. Това можем да променим само както моят прапрадядо Цензора се е разправил със Сципион Африкански и Сципион Азиатски. Смъкнал ги е!
— Ала аз чух от Бибул, че добрите люде се опитват да прикоткат Помпей.
— О, да. И аз го одобрявам. Ако искаш да хванеш царя на крадците, Бруте, заложи клопка с принца на крадците. Ще използваме Помпей, за да съборим Цезар.
— Чух също, че Порция щяла да се омъжи за Бибул.
— Да.
— Може ли да я видя?
Катон кимна равнодушно; посегна към гарафата с вино.
— В стаята си е.
Брут стана и излезе от кабинета през вратата към малкия скромен перистил — колоните му бяха в най-строгия дорийски стил, нямаше басейн или фонтан, а стените му бяха украсени с фрески и картини. От едната страна на дворчето бяха стаите на Катон, Атенодор Кордилий и Статия; от другата — тези на Порция и малкия й брат Марк Младши. Зад тях се намираха банята и тоалетната, а още по-нататък кухнята и помещенията за прислугата.