Изпепелени
- Автор: Бэгготт Джулиана
- Серия: Чисти #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712374
- Переводчик: Анна Стоева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Изпепелени». Краткое содержание книги:
– Отвели са Лайда? Тя щеше да ходи в Купола заедно с Партридж. Не е била отведена. Тя отиде по собствено ...
– Беше отведена! – отсича белокосата майка.
– Мммхмм – гърлено мърка майката с вълнената шапка.
Преша не е сигурна в какво да вярва. Понякога майките разказват истории, в които самите те искат да вярват. Преша не може да ги обвинява. Но точно сега ù се искаше да може да ги разбере.
– Какво се случи? Кажи ми.
Майката с вълнената шапка поклаща глава и поглежда ядосано другата майка.
– Не може да ти се вярва – казва майката с бялата коса.
– Но аз трябва да зная. Лайда е моя приятелка. Тя ми е като сестра. Разбирате ли?
Майките бяха изградили живота си около идеята за сестринството. Двете майки се споглеждат.
– Не – отсича майката с бялата коса. – Няма да ти кажем нищо.
Те вярват през гората, все по-навътре и по-навътре, докато не става почти напълно тъмно. Стигат до малък лагер от навеси. Майките отвеждат Преша до една от миниатюрните палатки.
– Сега можеш да свалиш ръцете си – казва белокосата майка.
Преша разтрива ръцете си, които са изтръпнали от липсата на кръвообращение. Майката с вълнената шапка вижда главата на куклата, протяга ръце и я обхваща в бледите си груби длани.
Майката с бялата коса кимва и казва:
– Сякаш е една от нас.
Другата майка отново издава мъркащ звук.
– Една от вас? Защо казвате това? – пита Преша.
Тя изобщо не е като майките. Тя не е жена, която е била изоставена, и никога няма да бъде. Тя има Брадуел – тук, сега и отвъд. Майките я плашат. Винаги са я плашили. Скритата им сила е изпълнена с нещо порочно. Така са останали живи.
– Това е просто кукла.
– Тя е част от теб, нали? – пита белокосата майка. – Тя те определя изцяло и от друга страна, изобщо не те определя – като майчинството. Ти ще бъдеш една от нас. Това е въпрос на време.
Преша притиска главата на куклата към гърдите си и поклаща глава, но не знае какво да каже. Не иска да бъде част от това племе от жени. Иска да приключи с това и да изгради своя живот с Брадуел. Ако не се видим никога повече... – дори мисълта за това я плаши.
– Ние ще останем на пост – казва майката с бялата коса. – Не се опитвай да си тръгнеш или следващия път, когато стреляме, ще се целим в сърцето ти.
Партридж
Ягоди
Само няколко дни по-късно Партридж и Айралийн са на пикник, заобиколени от ниска ограда. Оградени. Откъде се беше появила оградата? Дали са я издигнали през нощта? Тя е от онзи вид, който са използвали хората преди, за да ограждат предните си дворове вътре в по-големите оградени общности – огради, ограждащи оградите. Сега оградата е поставена, за да не се приближават зрителите твърде много. Макар и необявен, този пикник вече има увеличаваща се публика.
– Дръж се естествено – казва една от жените от антуража[37] на Айралийн.
– Да се държа естествено? – повтаря Партридж. – Това не е ли оксиморон[38]? Щом трябва да се държа по определен начин, значи не е естествено.
Жената изсумтява и се отдалечава.
Тези жени бяха първите, които се бяха събрали край оградата, но сега има вече над сто човека.
– Кой би предположил, че някой би искал да си губи времето, като наблюдава как ям триъгълни сандвичи и си пийвам лимонада? – Партридж само побутваше храната си в картонената чиния.
– Не теб – поправя го Айралийн. – Нас.
– Нас – повтаря той. – Съжалявам.
Мисли си за Лайда – това е онова нас, от което той трябва да е част.
– Сега зная как се чувстват рибките в аквариума – казва Партридж.
– Недей да дрънчиш с чашата! – смъмря го Айралийн.
Той поглежда към луксозните жилищни сгради с апартаменти, които заобикалят парка. В една от тях беше настанен в началото, когато го върнаха в Купола. На един от долните етажи имаше хора в хибернация, всеки един от тях сложен в тъмна капсула, покрита с лед.
– Знаеш, че не сме далеч от тях – казва той.
– Зная – отвръща тя толкова бързо и равнодушно, че той не е сигурен дали наистина разбира за какво ù говори.
Тя повдига една ягода.
– Изглежда истинска, нали?
– Не е ли истинска?
– Мисля, че може да се яде.
– Това е различно от истинска – отбелязва той.
Тя отхапва и тълпата от хора, които оцеляват, хранейки се предимно със сойтекс[39] и хранителни добавки, сякаш се навежда като един човек. Айралийн се усмихва и казва:
– Ммммм – след това вдига ягодата и я поднася към устните на Партридж. – Изяж я.