Трупът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Гедеон Крю #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Трупът на Гедеон». Краткое содержание книги:
Дейвид Балдачи
— Открихте ли телата, агент Милард?
— Не, сър.
— Докато не ги откриете, не искам да чувам за удавяне.
— Разбрано, сър.
Дарт отпи още глътка кафе.
— Има и друг проблем, за който искам да поговорим. Агент Фордайс. Този човек показа некомпетентност, неспособност да изпълнява заповеди и склонност да действа самостоятелно. Научих, че е разпитвал на своя глава най-високопоставения служител по сигурността на Лос Аламос, без да има разрешение и без задължителното присъствие на партньор. Дори не си е направил труда да запише разговора. Знаете ли какво означава това?
— Мисля, че да, сър.
— Означава, че каквото и да е научил, информацията му е без стойност в съда и не е от полза на следствието. Ако Новак е бил замесен по някакъв начин, това напълно подронва шансовете ни да го преследваме.
— Вече отстраних Фордайс от активна теренна работа и го прехвърлих към Пи Ей.
— Искам да го отстраните от работа. Да го извадите от разследването. За мен лично е ясно, че този човек преживява някакъв срив.
— Да, сър.
— Искам да го направите по такъв начин, че да не вдигнете на крак вътрешния отдел на ФБР. И без това си имаме достатъчно неприятности. Изпратете го в отпуска — платена, разбира се. Да излезе в почивка, без определен срок.
— Разбрано, сър.
— Намерете Крю. И жената. И, за бога, доведете ми ги живи.
Дарт затвори, отпи от кафето и се загледа през черния прозорец.
55.
Гедеон се върна в ранчото към два след полунощ. Алида още беше будна, чакаше го на голямото канапе пред камината в дневната. Русата й коса се беше разпиляла по кожената тапицерия.
Щом той влезе, тя скочи и го прегърна.
— Толкова се тревожех за теб! Господи, изглеждаш съсипан.
Гедеон наистина се чувстваше съсипан.
Тя го поведе към канапето.
— Нещо за пиене?
Той кимна.
Тя го целуна нежно, отиде до бара и започна да приготвя мартини. Гедеон я гледаше как сипва джин и вермут в шейкъра, добавя лед и разклаща енергично сместа — и се чудеше как ще се оправя с това. Тя изглеждаше така щастлива, така прекрасна. Направо сияеше.
— Какво стана? — попита тя, докато изстискваше лимон в две чаши. — Намери ли Уилис?
— Не… Нямаше го — излъга Гедеон. Чувстваше се ужасно, отвратително. Трябваше да играе пред Алида. Трябваше да я заблуждава, да се преструва, да лъже… Споменът за вълшебната нощ в пещерата го караше да се чувства още по-зле.
— Още ли мислиш, че е Уилис?
Гедеон кимна, после попита:
— Баща ти легна ли си?
— Не. Тръгна за Санта Фе. Утре щял да лети рано. — Подаде му едната чаша. Мартинито беше точно както Гедеон го харесваше — сухо, добре разбъркано, с малки парченца лед.
Алида седна и се сгуши в него.
— Толкова се радвам, че се върна. Знаеш ли, мислех си… За нас.
Той отпи отново.
— Значи баща ти заминава? Къде?
— За Мериленд, доколкото разбрах. — Устните й докоснаха шията му. — Трудно ми е да съм с всичкия си, като си до мен. В пещерата… не ми излиза от главата. Може моментът да не е подходящ за разговори, но си мислех, че…
— Да — каза Гедеон и отново потърси спасение в питието. — Какво ще прави в Мериленд?
— Мисля, че ще проучва нещо. За следващия си роман. — Устните й отново докоснаха шията му. — Какво ти е?
— Нищо. Просто съм уморен. И съм ужасно мръсен, особено с този въглен по лицето.
— Харесва ми. Секси е.
— Знаеш ли за какво ще се разказва в романа?
— Май е нещо свързано с вируси.
— Баща ти изнася ли лекции на литературни семинари?
— Разбира се. Много му харесва. Не искаш ли да поговорим за нещо друго? За нас?
Гедеон преглътна.
— След малко. Чух за един семинар в Санта Круз. „Да опишеш живота си“.
— Баща ми преподава на него всяка година. Обожава Санта Круз.
Наложи се Гедеон пак да скрие изражението си с продължително отпиване от чашата. Вече започваше да усеща въздействието на алкохола.
— Значи му харесва да преподава?
— Страшно обича да преподава. Мисля, че го намира за утешително след разочарованието му за Нобеловата награда.
— И преди спомена за нея. Какво всъщност е станало?
— На няколко пъти влезе в списъка на кандидатите, но не я получи. А после научи по каналите защо не са му я дали — заради политика.