Библиотекарите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553232
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотекарите». Краткое содержание книги:
Съвършено съчетание между модерен трилър и историческа загадка.
Той кимна отсечено.
- Наистина е невероятно. Това променя всичко. - Погледна я изпитателно. - От ФБР също ли знаят?
Тя поклати глава.
- През следващите няколко дни съм обикновен гражданин. Може и за по-дълго време. Шефът ми направо е бесен.
- Защо?
- Заради китайския случай.
- Още ли няма следи?
- Не и такива, за които мога да говоря.
Той кимна и започна да се върти неспокойно, сякаш се канеше да зададе друг въпрос. Накрая не издържа.
- Как успя да стигнеш толкова бързо дотук? Получих имейла днес следобед. И как успя да го дешифрираш?
- Минах през апартамента ви.
Той се изненада.
- Защо?
- Бях в Ню Йорк. Реших да се видя с Лора, да я подкрепя малко. Заприказвахме се и от дума на дума се стигна и до това. Повече от ясно беше, че ключът е в цвета на очите ѝ.
- Значи е ровила в имейлите ми? - с известно негодувание каза той.
- Аз го направих, Грег. Тя си мислеше, че имаш връзка.
- Аз! Не друг, а точно аз!
- Не ми влиза в работата, но си мисля, че вие двамата трябва да поработите върху брака си.
Изражението му сякаш казваше - точно така, не ти влиза в работата. Все пак Грег премълча.
- Е, какъв е планът? - попита той.
- Следваме указанията на Уил дума по дума - каза тя. - Да се надяваме, че е измислил ендшпила. Ако не е, ще се наложи да импровизираме, нали така?
Докато Нанси и Грег търсеха паркинга за коли под наем на летището в Глазгоу, Кени разкопчаваше спалния си чувал. От устата му излизаше пара.
Харпър беше поел последната четиричасова смяна на поста.
- Някакви промени? - попита Кени.
- Никакви. Полицаите не са мръднали от местата си. Всичко е спокойно.
- Умориха се от проклетия си високоговорител точно навреме, за да дремна малко. Какво има за закуска?
- Енергийни блокчета или лайняна яхния.
- Този път ще предпочета блокчетата.
Нетпенът на Кени завибрира. Докато четеше екрана, на лицето му плъзна усмивка.
Идеше му да извика, но въпреки това не вдигна децибелите.
- Алилуя! Клепсър е разбил кодирането. - Докосна екрана и докато четеше прикрепеното съобщение, челюстта му увисна. - Събуди Лопес - нареди той на Харпър. - Този ден ще го запомним до края на живота си.
В Невада адмирал Сейдж току-що беше заспал, когато телефонът му иззвъня. Жена му измърмори и се зави презглава, докато ръката му шареше по нощното шкафче.
- Да?
- Адмирале, Кени се обажда. Попаднах на нещо.
- Какво има?
- Дешифрирахме съобщение от Пайпър до зет му Грег Дейвис, онзи репортер, който беше замесен...
- Знам кой е - изръмжа адмиралът.
- Трябва да чуете съобщението дума по дума.
Докато Кени четеше, адмиралът първо седна на леглото, а после се изправи.
- Исусе Христе, мамка му - промълви той, когато Кени приключи.
- Именно, сър. Мамка му.
- Остани на линия, докато се обадя в Пентагона. И Кени?
- Да, сър?
- Може в крайна сметка и да не останем без работа.
25.
Грег и Нанси не разговаряха много по време на двучасовото си пътуване от Глазгоу до Пин. Караше предимно Грег, разчитайки на навигационната система, докато Нанси се взираше в сивия, обвит в мъгла пейзаж. Макар че сняг имаше само по върховете на хълмовете, утринният скреж все още блестеше по поляните и малките висулки се топяха по надвиснали скали и селски стрехи.
Пристигнаха в Къркби Стивън по обед и тъй като имаха време за убиване, седнаха в едно кафене и си поръчаха сандвичи. Първата страница на местния вестник раздуваше историята за мистериозна полицейска акция в Пин. Личеше си, че хората на другите маси говорят само за това, но и че никой не знае за какво точно става дума. Нанси попита сервитьорката какво мисли и тя ги запозна с двете си любими теории - че във фермата имало или фабрика за наркотици, или някаква въоръжена религиозна секта.
- Хората в Молерстанг са странни, нали разбирате - добави момичето.
Изчакаха до три следобед, след което продължиха към фермата Лайтбърн и в три и половина, само на 4 километра от целта, попаднаха на задръстване на шосето. Нанси слезе и отиде при хората, които се мотаеха около спрелия си автомобил.
- Какво става? - попита тя.
- Пътят е блокиран по-нагоре - отвърна шофьорът. - Някаква полицейска акция.
Някои коли започнаха да обръщат.
- Смятам и аз да направя същото - каза мъжът и се качи зад волана.
Нанси пъхна глава през отворения прозорец на Грег.
- Нямаме цялото време на света. Оставяме колата тук и продължаваме пеша.
Полицай Уилсън се събуди със стряскане на задната седалка на патрулната си кола. Негов колега, сприхав пътен полицай на име Пъркинс, му хвърли в скута увит в станиол сандвич с бекон.