Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Американска нощ - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Американска нощ

Электронная книга - «Американска нощ». Краткое содержание книги:

Въпреки любовния си сюжет романът „Американска нощ“ (1972) може да се определи като особен тип размишление върху вътрешния мир на френския интелектуалец през 70-те години. Защото неговият автор Кристофър Франк (роден в Англия през 1942 г.) — едно от безспорните имена в съвременната френска литература, утвърден драматург, сценарист, романист и режисьор — разработва и като тема, и като изказ една от основните дилеми в изкуството на XX век: недоверието и кризата в езика. Вълнуващо описаните човешки съдби в „Американска нощ“, безмълвният път към любовта на фотографа Серве и актрисата Надин са пресъздадени чрез ярки късчета от случки и преживявания, споени едва на финала в богатата мозайка на човешкото съзнание, загубило способността си да изразява съкровеното с думи. Само вътрешната нравствена чистота, без патос и без поза може да роди истинско изкуство и истинска любов — неусетно внушава Кристофър Франк с този свой роман, удостоен в годината на излизането си с престижната литературна награда „Рьонодо“.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 118
Перейти на страницу:

— Два прешлена са премазани, разбирате ли, и те притискат гръбначния мозък, откъдето идва парализата на задните части. Ако оперирам, ще трябва да изрежа горната част на прешлените, за да освободя гръбначния мозък. Операцията трае три часа и не се знае дали сърцето ще издържи на упойката. Най-сетне нищо не ми дава право да ви гарантирам, че след като бъде освободен, гръбначният мозък ще възстанови функциите си.

— Какви шансове има? — запита Щайнер.

Ли Вунг вдигна рамене.

— Петдесет на сто, ако оживее след операцията.

Щайнер взе в ръка една от обездвижените лапи на Далила.

— Колко ще струва?

— Хиляда франка.

Себастиен Щайнер кимна:

— Добре, съгласен съм.

Прекара деня вкъщи. Луташе се от стая в стая, правеше си кафе и забравяше да го изпие. Присъствието на Далила се усещаше навсякъде — във всяко кресло, във всеки ъгъл, под всяка маса. В седем часа вечерта отиде отново при доктор Ли Вунг.

— Как е?

— Всичко мина добре. Сега излиза от упойката.

Щайнер чу проточен вой, който премина в стенание, отмерено и постоянно, сякаш се готвеше за вечността.

— Боли ли я?

— Разбира се, има ей такава дупка на гърба. Все заради сърцето няма да й давате нищо успокоително. Само чай или кафе, ако ги обича, и инжекция камфор в случай на сърдечна слабост.

Една млада и красива сестра — също виетнамка — донесе на ръце Далила. Гърбът и задницата на кучето бяха превързани. Гледаше с ококорени очи и широко отворена уста. Ли Вунг подаде на Щайнер един напечатан лист.

— Тук пише какво трябва да правите, ако нещо се случи. След две седмици ще дойдете пак, за да сменим превръзката.

Щайнер прибра листа в джоба и извади чековата си книжка.

— А ако не може да спи?

Ли Вунг го погледна.

— Няма да спи. Друго трябва да прави сега.

Както му бе наредил хирургът, Щайнер сложи Далила да легне на килима в салона и след като й предложи вода, която кучето отказа, я остави и отиде да я наблюдава отдалеч. В продължение на петнайсет минути тя не помръдна. Дишаше тежко, а дългият й език висеше отпуснато на една страна. Изведнъж се вдигна на предни крака, сякаш искаше да стане, но опитът не успя поради неподвижността на задните й лапи и тя описа широка дъга, полуизправена, с проточена муцуна, сетне падна на килима и пронизително застена. Това се повтори на няколко пъти през нощта, все така безуспешно. Всяко ново усилие предизвикваше силна отпадналост и опасно задъхване. На разсъмване поспа десет минути.

Седнала по пижама на мокета, в средата на светлинното петно, образувано от единствената спот-лампа, закрепена на корниза на прозореца, Надин Шьовалие редеше пасианс. Картите шумоляха в ръцете й и бавно припляскваха една в друга. От два дни не бе излизала от апартамента на улица Варен. Когато телефонът иззвъня, тя постоя учудено с карта в ръка, после стана и вдигна слушалката.

— Надин?

— Да.

— Обажда се Соланж.

Надин се намръщи.

— Соланж?

— Соланж Менар.

— Здравей, как си?

— Добре съм, а ти?

— И аз.

Без да пуска слушалката, Надин се върна в светлото петно, седна и отново взе картите.

— А Жак?

Надин сложи валето пика върху дама купа.

— Няма го. Мисля, че си търси работа.

— Нямаш ли пари?

— Нещо такова. А ти работиш ли?

— Ами, работя! Опитвах на няколко места, но…

— Да! — каза Надин. — Знам какво е.

— Утре отивам да се видя с един човек, който май набира актьори.

— Кой е той?

— Венсан д’Анжу. Като име не звучи лошо!

— Стига да не е измислено — каза Надин. — Какво ще поставя?

— Дръж се да не паднеш! „Фауст“ като мюзикъл.

— „Фауст“ на Марлоу104 или на Гьоте?

— Нямам представа. А ти какво правиш?

Надин сложи още една карта.

— Редя пасианси.

Двете замълчаха.

— Знаеш ли нещо за другите?

Надин запали цигара.

— Месала ми се обади веднъж. Замина за Хамбург, там ще поставя „Годо“105.

— Карл би бил идеален Позо — каза Соланж със смях.

вернуться

104

Кристофър Марлоу (1564–1593) — английски драматург. — Б.пр.

вернуться

105

„В очакване на Годо“ — пиеса от С. Бекет. — Б.пр.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)