Убий императора

– Не съм казал такова нещо – отговори Климент. – Казвам само, че крадецът не е оставил никакви следи след себе си. Което прави случая съвсем ясен и лесен за решение.

Чигатът и клисарят зяпнаха от изненада, Кирик дори спря за миг да си скубе косите. Климент придърпа една от пейките до стената, седна и се протегна така, че костите му изпукаха.

– Има няколко странни неща, които ми направиха впечатление от самото начало. Първо: защо крадецът е нанесъл удара си толкова рано? Рискувал е, както и се е случило, в църквата да има някой, който да осуети плановете му или поне да го види. Много по-безопасно е било да изчака напредването на нощта, когато всички спят, и тогава да извърши престъплението. Второ: по какъв начин грабителят е разбрал къде да търси потира? Мога да приема факта, че е виждал чашата, тя е вадена не веднъж, но как крадецът е знаел, в кой шкаф точно да я търси? Зад олтара не се допуска никой освен служещите в базиликата, така че той не трябва да е толкова добре информиран. Защо е отворил само шкафа, където стои потирът? И как се е ориентирал в тъмната църква?

- Може да е носил факла предположи Симеон.

– Не може! – поклати глава писарят. – Кирик каза, че след като е чул звука от счупеното стъкло, е изскочил и тръгнал през кораба, но не е видял нищо. Ако крадецът е носел факла, е щял веднага да го забележи.

Чигатът кимна с глава в знак на съгласие.

- Така е – каза той. – Което значи? ...

- Което значи, че крадецът е някой, който знае точно къде може да намери потира и познава базиликата отвътре достатъчно добре, за да се движи спокойно в тъмнината. Тоест вътрешен човек. Някой от свещениците или помощниците им. Но тъй като всички те според нашия домакин – Климент посочи с ръка застаналия клисар – са си били тръгнали, остават само двама – той и слугата Манасий.

Въпреки че изглеждаше невъзможно, Кирик пребледня още повече. По скулата му се стече тънка струйка пот, след което клисарят енергично размаха ръце.

– Обвинявате мен? Мен?!

– Или Манасий – вдигна рамене Климент. – Крадецът не само е знаел къде да търси потира. Ако огледате разбития прозорец, ще видите, че стъклата са паднали от външната страна, в двора на базиликата. Това може да стане само защото е бил разбит отвътре. Ако е направено от вън, отломките трябва да са по пода на черквата, а не обратното. Стъклото е било счупено с някой от столовете около него. Един от тях не беше на мястото си. В тъмнината крадецът не е обърнал внимание на това. Че прозорецът е разбит само за заблуда отвътре, сочи и още един факт – писарят показа собствените им стъпки и тези, оставени от Симеон. – Привечер започна да вали. Ако е влязъл от вън, престъпникът е трябвало да остави следи. Или по перваза на прозореца, или поне по пода. Такива няма, от което следва, че крадецът не е влязъл от вън. Той е бил в черквата и затова краката му са били сухи – писарят изгледа Кирик, който се сви в близкия ъгъл. – Остава и още един въпрос: "Как се е измъкнал престъпникът?". Едва ли е през прозореца трябвало е отново да мине през цялата църква, Кирик е щял да го види. Или да си тръгне през вратата, но тя е била залостена.