Вечната маска на смъртта [bg]

Константин обеща търпимост на християните и те излязоха от укритията и катакомбите в Рим и отвсякъде другаде.

Той наистина се изненада, когато разбра колко много сенатори и конници тайно изповядваха тази нова религия, разпростряла се като заплетено коренище на всички равнища на имперското общество и извън него.

Елена бе убедена, че християнството е основата на нова империя. Императорът се изправи в креслото си. Може би и на нов град? Той бързо погледна към майка си, все така погълната от собствените си мисли, после се обърна към арената при следващия рев на тълпата. Отново хвърли поглед през рамо и долови погледа на Клавдия, „мишлето“ на Елена — нейни „очи и уши“. Защо майка му я беше поканила тук? Заради смъртта на Атий? Или заради заплахи от изнудване? Но тази тема беше прекалено деликатна. Константин примигна и погледна надолу. От другата страна на стената, сред дрънченето на дърво, стомана и бронз, сред кълба прах, Скорп водеше пред гърка Павзаний, който, в сребърен шлем и пурпурен плащ, се носеше с грохот зад него с великолепните си дорести коне.

Константин отпи от бокала и пак се запита защо майка му е поканила Клавдия. Погледна бързо с ъгълчето на окото си. Добре, Елена продължаваше да се рее в тайните покои на собствената си душа. Може би трябваше да изпие още един бокал вино.

Елена не се възпротиви на това, че Константин пие. Щеше да го скастри по-късно и щеше да се опита да го убеди да слезе в двора за гимнастически упражнения. Сега мислите й бяха заети с Лициний и неговите заговори в Никомедия. Синът й беше по-добър пълководец и подкрепата за Лициний отслабваше както в собствените му провинции, така и навсякъде другаде. Елена се беше погрижила за това. Християнската църква имаше пипала, които бяха проникнали в сърцето и на най-тайните съвети на Лициний.

Императрицата се засмя. Лициний скоро щеше да разбере това, но щеше да бъде много късно. Нея повече я занимаваше въпросът какво ще се случи след това: нов Рим, нова империя, нова вяра, една религия, един Бог, един закон. Християнската религия можеше да го постигне, тя щеше да стане свързващата сила на новата империя. Вярно, унасяше се в мислите си Елена, хората малко ще се объркат кой е императорът и кой е върховният първожрец — Константин или епископът на Рим? Тя прехапа устни. Не би ли могло Константин да бъде и епископ на Рим? Интересна мисъл… Трябваше да попита Анастасий, глухонемия секретар, зает сега в тайния кабинет в Палатинския дворец да подготвя всичко за срещата, която щеше да се състои по-късно.

Елена въздъхна. Това насочи мислите й към „мишлето“, Клавдия, с нейното сладко обло личице под гъстата черна коса; крехка, приветлива, спретната и непретенциозна, с изключение на онези очи, черни и страстни, и пъргавия ум зад тази невинна маска: съвършен agens in rebus! Наистина, беше една от най-добрите. Елена имаше нужда от нея. Трябваше да измъкне Клавдия по-надалеч от онази пъстра паплач, която вдигаше врява в кръчмата на чичо й Полибий край Флавиевата порта…