Немското дете [bg]

Елси изсипа последната вода в тенджерка и я сложи на плочата. Когато водата кипна, разбърка ерзац кафето и постави една чаша пред майка си и една пред себе си.

– Веднага ще донеса вода, мамо, но първо ще пийнем по чашка.

– Добро момиче си ти.

Хилма отпи една глътка от безвкусната течност. По празници пиеше кафе от чинийка, с бучка захар между зъбите. Но захар сега се намираше трудно, а и не беше същото с ерзац кафе.

– Татко каза ли кога ще се прибере?

Елси сведе очи. В тези военни времена въпросът носеше съвсем различен заряд от преди. Сравнително скоро бяха наблюдавали как корабът „Йокерьо“ потъна с целия екипаж. Оттогава около всяка раздяла и всяко отплаване витаеше чувство на обреченост. Но работата трябваше да продължава. Никой нямаше избор. Товарът трябваше да се пренася, а рибата да се лови. Така стояха нещата, независимо дали имаше война, или не. Пак добре, че корабният трафик до Норвегия изобщо беше разрешен. Лодките от Фелбака можеха да продължат да излизат за риба и дори уловът да ставаше по-малко, рибарите успяваха от време на време да припечелват от транспортиране на стоки от и към Норвегия. Бащата на Елси често носеше лед от Норвегия, а когато имаше късмет, пренасяше и стоки дотам.

– Иска ми се само – Хилма замлъкна, но после продължи... – иска ми се само да беше по-внимателен…

– Кой? Татко ли? – попита Елси, макар че много добре знаеше кого има предвид майка й.

– Да. – Хилма се усмихна с болка, докато отпиваше от напитката. – Този път взе със себе си момчето на доктора и… ами все някога късметът ще му изневери, само това казвам.

– Аксел е храбър, той ще направи каквото може. А татко иска да помогне, доколкото му е по силите.

– Но рисковете – Хилма поклати глава, – рисковете, които поема, когато това момче и приятелите му са там… не мога да мисля за нищо друго, освен че ще въвлече баща ти и останалите в беда.

– Трябва да правим каквото можем, за да помогнем на норвежците – каза Елси тихо. – Представи си, ако ние бяхме в беда, нали и ние щяхме да се нуждаем от помощ? Аксел и приятелите му правят добро.

– Не, тук не става дума за това. Ще донесеш ли вода най-после? – каза Хилма нервно.