Конан Великолепния [bg]

— Искам вино за тези пари — каза Конан.

Абулетис кимна.

— И малко информация.

— Това ще стигне само за виното — отговори сухо кръчмарят. Той остави пред едрия младеж дървена халба, от която се носеше миризма на евтино кисело вино. — Информацията струва повече.

Конан потри с палец нареза от удар с меч върху ръба на бара. Свинските очички на Абулетис проследиха движението му.

— Доколкото си спомням, бяха шестима — небрежно напомни Конан. — Единият те наръга с ножа си в ребрата и беше готов да те изкорми, ако си отвориш устата без негово позволение. Май бяха намислили да те завлекат в кухнята? Като че ли се канеха да пъхнат краката ти в огнището, докато не им кажеш къде криеш златото си?

— Нямам злато — промърмори Абулетис неубедително. Той можеше от десет крачки да съгледа почерняла медна монета, а се носеха слухове, че откраднатите от него навремето пари са заровени някъде в кръчмата.

— Разбира се, че нямаш — съгласи се Конан хитро. — Сигурно Хануман ти е отредил късмет, че аз видях какво става, докато никой друг не разбра. Щеше да бъде… неудобно за теб да пекат краката ти в огъня и ти да нямаш какво да им кажеш.

— Вярно, ти видя — гласът на дебелия човек беше кисел като виното му. — И с проклетия си меч насече половината ми маси. Знаеш ли колко ми струваше да ги подменя? Курвите бяха полудели от пролятата кръв, а половината ми нощни клиенти престанаха да идват от страх да не ги накълцаш.

Конан само се засмя и опъна една дълга глътка. Тук не минаваше и нощ, без да се пролее кръв по посипания с дървени стърготини под. Често се случваше да измъкнат някой труп и да го захвърлят в съседната уличка.

Лицето на Абулетис се изкриви, брадичката му хлътна и се сля с двойната му гуша.

— Това урежда нещата помежду ни. Така ли?

Кимериецът кимна, но предупреди:

— Само ако ми съобщиш това, което ме интересува. Търся една жена.

Абулетис изсумтя и посочи към проститутките в салона. Конан търпеливо продължи:

— Тя е крадла, висока приблизително ей толкова — той вдигна огромната си ръка до гърдите — и добре закръглена за ръста си. Тази нощ е в черни гамаши и къса туника — и двете опънати по тялото. Носеше и това — Конан постави на бара нож за хвърляне. — Нарече себе си Лиана.

Абулетис прокара черното острие по кокалчето на мръсния си пръст.

— Не познавам крадла на име Лиана, нито друга жена с това име. Имаше обаче един мъж, който използуваше ножове като този. Казваха му Джамал.

— Търся жена, Абулетис.