Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме [bg]

Сюзан Бет Пфефър ни пренася на страниците на дневника на шестнайсетгодишната Миранда. Те са изпълнени с нормалните за всеки тийнейджър вълнения – малките победи и загуби на училищния фронт, дразнещото поведение на близките й приятели, още по-дразнещите кавги с майка й, първи любовни трепети и големите очаквания за абитуриентския бал. Някъде сред всички ежедневности се промъква новината, че астероид предстои да удари луната. Ще бъде интересно зрелище и всички са подготвили телескопите си, за да го наблюдават отблизо. Няма поводи за притеснение – луната е преживявала много подобни срещи, доказателство за които са кратерите по повърхността й. И никой не е разтревожен. Докато астероидът не се оказва по-голям от очакваното. В резултат на сблъсъка луната е изместена от орбитата си и се приближава опасно близо до Земята. Отприщват се всички катаклизми, които ужасяват човечеството от зората му до днес – огромни цунамита заливат крайбрежията, следват земетресения и вулканични изригвания, завинаги скриващи слънцето. Болести. Хаос. Глад. И неописуемо много жертви. Изведнъж настроенията в дневника на Миранда променят цвета си.