Стъкленият охлюв (Разкази в интернет)

Форстмайсторът, като видя колко сме предохранителни, нареди на своите ловци да убият два фазана и да ги донесат. Това не ги затрудни никак, защото по земята наоколо и по дърветата имаше премного. Веднага след заповедта ловците донесоха два фазана, а майсторът ги предаде на нашия кочияш като подарък и щом измина половин миля с нас, се сбогува с Ягода и се понесе към града със своите хора, а ние след него и като стигнахме в града, се разотидохме по определените за нощуване места.

Същата вечер прелатът изпрати при нас двама калугери да поканят от негово име мен и всички нас на другия ден на обяд. Съгласно тази покана на другия ден дойдохме в манастира около единайсет часа.

Прелатът ни посрещна много добре в преддверието, въведе ни в своя дворец и ни покани да седнем. Поднесоха кафе и ракия. Кой каквото искаше, с това се черпеше. Прелатът разговаряше с нас за различни неща, за войната и за земята, от която сме дошли, и така прекарахме времето до обяда.

Като влязохме в залата, ястията бяха вече на масата. Съдовете бяха сребърни, масата — мраморна, дълга около два и половина и широка около два аршина. Преливаше в живи бои в червено, зелено, синьо, бяло и жълто. Тясната гладка страна на плота, широка една педя, беше позлатена. В средата на масата имаше голяма плитка чиния, почти аршин широка. В средата на чинията беше поставена тръбичка, която влизаше в средата на една колона под масата, а на тази тръбичка беше прикрепен кит, излят от сребро. Той представляваше онзи кит, който изхвърлил от утробата си Йон. Самият този кит без чинията, както ни казаха, тежал двайсет фунта. Люспите по него изглеждаха като златни, сложени измежду другите, сребърните. От вътрешната страна на обръча бяха запоени две тънки колела, едното — сребърно, другото — позлатено, а на тях имаше сини кристални чаши с позлата, пълни с пиво. По-късно сипаха и вино в тях.