Авария

За миг Отис спря удивен, след това отново пое лекото тяло с двете си ръце.

— Е, сбогом! — промълви той. — В такъв случай ще трябва да се разделим. Ще те придружа съвсем малко. Не ми се сърди!

Бавно, въпреки малката тежест, той тръгна към шлюза й отвори широко вътрешната врата с тялото си, тъй като механичният отварач винаги отказваше в последната четвърт. Беше тясно. Отворът не беше предвиден за двама.