Не е окончателно!

Капитан Евърет сви ръка в юмрук и замахна с все сила срещу звездите, които се виждаха съвсем ясно. Чу се приглушен шум, ударът му бе срещнал непоклатима повърхност, но никое човешко око не би могло да я види. Между тях и звездите имаше невидима стена.

— Сега е достатъчно яка — кимна Татъл, — макар да присвятва и да угасва осемстотин хиляди пъти в секудна. Идеята ми хрумна от стробоскопичните лампи. Знаеш ги… светват и угасват толкова бързо, че създават илюзията за непрекъсната светлина. Така е и с обвивката на кораба. Поле, чието въздействие е толкова краткотрайно, че не оказва влияние върху пространството. Но и фазата на бездействие не е дотолкова продължителна, че да позволи значително изтичане на атмосфера. Така се получава притегателен ефект, който е по-мощен от връзките в стоманата.

Хал помълча миг-два и добави бавно:

— И не се знае колко далече можем да стигнем, увеличавайки скоростта на процеса. Да задействаме и да изключваме полето милиони пъти в секунда… милиарди пъти. Можем да получим такива полета, които да са достатъчно яки, за да устоят на атомна експлозия. Трудът на целия ми живот!

— Освободи съзнанието си от всичко това, човече — потупа го по рамото капитан Евърет. — Съсредоточи се за кацането на Ганимед. По дяволите! Голям шум ще се вдигне. Помисли си само за миг каква ще е физиономията на Орлов, когато разбере, че е първият пасажер на кораб с обвивка от силово поле. Според теб какво ще изпита?

— Предполагам, че ще бъде доволен — Хал Татъл присви рамене с безразличие.