Шейх
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шейх». Краткое содержание книги:
— Ще чакам тук — каза той и се облегна на дънера на едно дебело дърво. — Побързай, иначе ще дойда при тебе.
Зара се подчини, а в главата й се въртяха мисли за хубава, продължителна баня и за друга храна освен маслините и сиренето. Но от Джамал и войниците му просто нямаше как да избяга. Трябваше да вярва, че баща й и племето ще я спасят. А ако не можеха, щеше да приеме волята на Аллаха със стоическо примирение.
— Време е — подвикна Джамал, когато Зара се появи иззад дървото. — Войниците нямат търпение да потеглят, а и аз искам да си отида у дома. Много време ме нямаше. Ако не беше султанът и заповедта му да освободя света от берберското племе, щях да яздя сега по моята земя, да се радвам на жените си и да ям храна, достойна за владетел.
— Жал ми е за жените ти — каза Зара с леко презрение.
Джамал я изгледа.
— Защо говориш така?
— Нима не са затворени в харема? Нима не ги удостояваш с височайшето си присъствие само за да използваш телата им за задоволяване на страстта си?
Думите й бяха сурови и осъждащи, което никак не му хареса. Коя е тя, че да му казва какво да прави и какво да не прави с жените си? Не че имаше кой знае колко жени. Държеше само три наложници и една старица, която да се грижи за тях. Прекарваше толкова време в морето, че не виждаше причина да пълни харема си с нови хубавици. Занемарените жени само щяха да създават неприятности в негово отсъствие. Но когато се върнеше, щеше да се наслаждава на разкошните им тела. Жените му бяха разглезени и задоволени; не бяха лишени от никакви удобства. Ако се чувстваха самотни в негово отсъствие, той се опитваше да възмезди това, като им донасяше скъпи украшения.
— Никой ли не ти е казвал, че мъжете наказват съпругите си, ако езикът им е като жило на отровна змия? Говориш твърде дръзко за жена.
— Берберските жени са свободни да говорят и да действат както им харесва. Те показват лицата си, без да ги забулват, тях не ги държат насилствено в хареми.
— Нищо чудно, че берберските жени са толкова безочливи — измърмори Джамал и метна към Зара поглед, в който ясно личеше презрението му. Опасно беше да се дава на жената толкова много свобода.
Когато се върнаха в лагера, войниците вече бяха възседнали камилите си и чакаха Джамал да се върне с пленницата. Той метна Зара на седлото и скочи зад нея. След миг кавалкадата вече препускаше към кралския град Мекнес.
2
Джамал и войниците на султана влязоха в старата крепост, гъмжаща от шумни тълпи хора и животни. Притиснал властно Зара до себе си, шейхът яздеше по тесните улички, които водеха към казбата и султанския дворец, мощна крепост, построена на билото на хълма, който се извисяваше над стария град.
Зара се възхищаваше на великолепните гледки и звуци, които я окръжаваха отвсякъде. Сукът, централният пазарен площад в стария град, беше калейдоскоп от ярки цветове и замайващи миризми. Деца и възрастни се тълпяха около разказвачите на приказки и магьосниците, докато на две крачки от тях танцьори извиваха телата си в красиви движения, а дресьори на маймуни и продавачи на вода се провираха сред сергиите с плодове и зеленчуци.
Тъй като бе прекарала почти цели си живот в своето родно село високо в планината Риф, Зара никога не беше виждала такава живописна смесица от гледки и звуци. Призивът на мюезина от минарето накара хората да замрат на място и да паднат на колене, обърнати с лице към Мека, свещения град и родно място на Пророка. Гласът на мюезина отекна над града и вярващите заповтаряха славословията в чест на Аллаха и неговите дела. След молитвата султанските войници продължиха пътя си към двореца.
Зара гледаше с интерес възхитителните султански градини, смаяна от невероятната им красота. Всякакви цветя и храсти растяха там, подредени в изящни фигури с ярки цветове. Когато стигнаха вратите на двореца, Джамал я свали на земята и също слезе от седлото. След миг двама стражи, облечени в широки панталони на ивици, къси жакети и наметала, отвориха портата. Зара спря за миг, за да разгледа украсените с рисунки стени и тавани, поддържани от високи мраморни колони, но Джамал я бутна да върви напред.
— Никога преди ли не си била в дворец, принцесо?
— Не и в такъв — призна Зара. — Може би бих живяла в такъв дворец, ако арабите не ни бяха откраднали градовете.
— Хайде, сигурен съм, че султанът е известен за пристигането ни и очаква да се явя пред него.
— Къде ме водиш?
— В харема. Там можеш да се нахраниш и да се освежиш, докато аз говоря насаме със султана.
Зара замръзна на място.