Неустоима сила
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неустоима сила». Краткое содержание книги:
Нито Стив, нито Мередит са имали понятие какво е бракът от разстояние. И въпреки добрите им намерения, животът и сърцата им започват да се раздалечават от неустоими сили.
Докато пиеха кафе, Мередит и Стив разговаряха за някои от неговите проблеми в болницата. Той беше номер две в травматологичното отделение през последните пет години и се стремеше да поеме управлението му. Харви Лукас, ръководителят на травматологията, редовно заплашваше, че ще напусне, но изглежда нямаше да го стори. От няколко години говореше за преместване в Бостън, но просто не можеше да се откъсне от оперативната работа, а ръцете на Стив бяха вързани, докато той не напуснеше. Като помощник-ръководител на отделението той не изпитваше удовлетворение. Това обаче беше най-доброто травматологично отделение в града и Стив нямаше желание да го напуска. А Лукас му беше добър приятел.
След като обядваха, Стив и Мередит се разходиха в парка, слушаха улични оркестри и джаз музиканти, а докато минаваха край изкуственото езеро за лодки, погледаха децата как играят. От време на време все още споменаваха, че трябва да имат деца, но с всяка изминала година перспективата изглеждаше все по-далечна. Напоследък Стив говореше доста често по въпроса, но Мередит все още не бе готова да го слуша. А и не беше сигурна, че някога ще може. Трийсет и седем годишна, тя започваше да мисли, че в техния живот никога няма да има място за деца. И двамата бяха отдадени на кариерата си. Мередит се опасяваше, че по някакъв начин детето по-скоро ще застане между тях, отколкото да ги сближи, както смяташе Стив. Самата мисъл за бебе караше Мередит да се чувства застрашена. Не желаеше да бъде разкъсвана между бебето и работата си.
Жегата все още бе убийствена и когато се върнаха в апартамента, и двамата бяха уморени и се изтегнаха един до друг на дивана.
— Какво ще кажеш за един приятен филм в добре охладен салон с климатична инсталация, след като приготвя нещо за вечеря? — Стив изглеждаше щастлив и отпочинал и бе твърде различен от мъжа, който буквално едва се довлече до апартамента предната вечер. Единственото, от което се нуждаеше, за да се ободри, бе да прекара известно време с Мередит и да поспи през нощта. Вече се чувстваше по-добре, жизнеността му се завръщаше.
— Не мога да отида на кино, Стив. — В погледа й се четеше съжаление. — Трябва да приготвя багажа си, а още дори не съм започнала да чета материалите. — Целия следобед бе прекарала с него.
— Жалко. — Той изглеждаше разочарован, но бе свикнал. Тя винаги донасяше работа вкъщи от офиса. — Кога тръгваш? — попита, изтегнат на дивана. Беше облечен в панталон цвят каки и синя риза, обул бе мокасини на бос крак и Мередит си помисли, че изглежда невероятно хубав. Би изглеждал още по-добре с тен, но никога нямаше време за това. Тъй като лицето му бе бледо и костеливо, тъмната му коса и очи изглеждаха още по-тъмни и наситени.
— Полетът ми е утре по обяд — обясни тя. — Ще трябва да тръгна оттук около десет.
— Чудна неделя, няма що — отбеляза той, но и двамата бяха безпомощни да променят нещата. Бизнесът си е бизнес и тя трябваше да се срещне с Калан Дау в Калифорния. Стив го разбираше.
Вечерта той гледа телевизия, а тя работи в малкото помещение, което използваше като работен кабинет. Беше препълнено с неговата медицинска литература и с брошури за най-новите разпоредби на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, както и с подбрани медицински статии, книги по финанси и романи. Компютърът й също бе инсталиран там. Стив имаше свой, но го използваше рядко. В известно отношение интересите им бяха съвсем различни и така бе било винаги, но всеки се интересуваше от професията на другия. Ала Стив не преставаше да се забавлява с факта, че той на практика не разбираше нищо от финанси. Тя имаше по-добра представа от неговите занимания и проявяваше значително по-голям интерес. В същото време обаче той зачиташе факта, че тя печели повече от него. Имаше висока заплата, каквато той си даваше сметка, че никога не ще може да получи в болницата. Мередит се дразнеше от факта, че той не печели повече, знаеше, че би трябвало. Но парите им бяха предостатъчни, за да поддържат приличен стил на живот. Живееха в този апартамент през последните пет години, беше част от кооперация, но Мередит го изплати напълно, когато стана партньор във фирмата. Стив с удоволствие също би се включил, но просто нямаше с какво. Разликата в доходите им никога не бе представлявала проблем за тях, и двамата го разбираха и приемаха. Никога не се караха за пари, спореха само дали трябва да имат деца.