Рожденият ден на инфантата

— Това е чудесно — каза инфантата след кратко замълчаване, — но сега трябва да танцуваш за мен.

— Да — развикаха се всички деца, — трябва да станеш и да танцуваш, защото си пъргав като маймуните от Варвария и много по-смешен.

Но джуджето не им отговори.

Тогава инфантата тропна с крак и извика чичо си, който се разхождаше по терасата с шамбелана и четеше някакви депеши, току-що пристигнали от Мексико, там наскоро бе учредена Светата инквизиция.

— Моето смешно джудженце се муси — каза тя, — трябва да го постреснеш и да му кажеш да танцува за мен.

Те се усмихнаха един на друг, влязоха, без да бързат, вътре, дон Педро се наведе и плесна джуджето по бузата с везаната си ръкавица.

— Трябва да танцуваш, petit monstre7, — каза той. — Трябва да танцуваш. Инфантата на Испания и на Индиите иска да я забавляваш.

Но джуджето не се помръдна.

— Налага се да повикаме палача с бича — рече с отегчение дон Педро и се върна на терасата. Обаче шамбеланът доби мрачен вид, коленичи до джудженцето и сложи ръка на сърцето му. А след няколко мига сви рамене, изправи се, направи нисък поклон пред инфантата и каза:

— Mi bella princessa8, вашето смешно джудженце никога вече няма да танцува пак. Жалко, защото е толкова грозно, че би могло да накара краля да се усмихне.

— А защо няма вече да танцува? — запита със смях инфантата.

— Защото му се е пръснало сърцето — отговори шамбеланът.