Джийвс и непредотвратимото бедствие

— К-к-к-какво?!?!

— Отначало господин Филмър изпитваше вътрешна съпротива и отказваше да приеме думите ми за достоверни. Но аз му изтъкнах факта, че вие със сигурност сте бил осведомен за местонахождението му на острова. Той бе принуден да се съгласи с мен, че този факт сам по себе си е твърде показателен. По-нататък изтъкнах, сър, че вие сте вятърничав млад джентълмен, комуто с лекота би хрумнала подобна дебелашка шега. Оставих го твърдо убеден във вашата вина и по този начин отпадна опасността деянието да бъде приписано на младия господин Томас.

Аз не можех да откъсна поглед от този подлец — бях като омагьосан.

— Значи според теб това е — цитирам думите ти — „най-удачното решение“?

— Да, сър. По този начин господин Литъл ще запази поста, който заема.

— А за мен не помисли ли?

— Вие също извличате недвусмислена изгода, сър.

— Нима? Колко се радвам! Ето — въздъхвам с облекчение!

— Да, сър. Успях да установя, че причината, поради която госпожа Грегсън ви е поканила да й гостувате, е да ви представи на господин Филмър с оглед той да ви назначи за свой личен секретар.

— Какво!

— Да, сър. Икономът Първис случайно дочул репликите, които госпожа Грегсън и господин Филмър си разменили на тази тема.

— Секретар на това надуто прасе! Джийвс, щях без време да си Отида от този свят само като го слушам! Смърт от досада!

— Така е, сър. Допуснах, че постът никак не би ви допаднал. Господин Филмър едва ли е най-подходящия събеседник за вас. И все пак, ако госпожа Грегсън ви беше уредила назначението, вие бихте се затруднили в избора на начин, по който да го отклоните.