Златните кюлчета

Той спокойно остави да си стои в същия дневник историята, вписана вече от щурмана, според която те двамата по загадъчен начин били напуснали кораба с лодката. Та нали неговият доклад я обясняваше.

А капитанът свали на брега своя товар, освен това разпродаде и стоките от джонката, след което изплати на екипажа полагаемата му се част, а накрая взе и нов товар за родината.

Помощник-щурманът спомена още веднъж за предполагаемото злато, обаче щурманът просто го нарече глупак и му каза сам да го потърсел и с това въпросът се приключи.

Когато се завърнаха в родината, капитанът получи от корабопритежателите много хубав подарък заради онзи дял, който им бе донесъл от товара на джонката. Щурманът пък стана капитан на един малък кораб, а на неговото място на борда на „Изегрим“ дойде някакъв роднина на корабопритежателя, един младеж, който бе служил като юнга на друг кораб, а после бе изучил тънкостите в професията на щурмана. А Майер си остана… какъвто си беше и дотогава — помощник-щурман.