Престъпление и наказание

Мармеладов млъкна, понечи да се усмихне, но брадичката му изведнъж затрепера. Той впрочем се сдържа. Тази кръчма, отвратителният вид на този човек, петте нощи, прекарани в лодките със сено, шишето пред него, а същевременно тази болезнена любов към жена и семейство съвсем объркаха неговия слушател. Расколников слушаше напрегнато, но с болезнено чувство. Беше го яд, че е дошъл тук.

— Уважаеми господине, уважаеми господине! — възкликна Мармеладов, като се овладя. — О, господине, на вас може би всичко това ви изглежда смешно, както и на останалите, и аз само ви досаждам с безсмислието на всички тези мизерни подробности от моя семеен живот, но на мене не ми е до смях! Защото аз съм способен да чувствам всичко това… И целия онзи райски ден от моя живот, и цялата онази вечер аз самият прекарах в крилати мечти: как всичко ще наредя, и децата ще облека, и на нея спокойствие ще създам, и едничката си дъщеря от безчестието ще върна в лоното на семейството… И още, още… Случва се така, господине. Е, драги господине (Мармеладов изведнъж като че трепна, вдигна глава и погледна слушателя си право в очите), е, а още на другия ден, след всички тези блянове (тоест точно преди пет дни), привечер аз с хитра измама, като среднощен разбойник, откраднах от Катерина Ивановна ключа от сандъка и, взех, каквото беше останало от заплатата, колко точно, вече не помня, и ето, погледнете ме, това е! Пети ден, откак не съм се прибирал, и те ме търсят, и на службата край, и вицмундирът остана в кръчмата при Египетския мост, в замяна на което получих тези одеяния… и край на всичко!